Почти всичко. Качвайки се зад кормилото, той отново съжали за провала с Джак. Сигурно го е цапардосал прекалено силно по главата. Щеше да е прекрасно да го послуша как циври, умолява, крещи, но сега поне нямаше да му се пречка. Нямаше да цъфне ненадейно и да им провали нощта.
Не и този път.
Тони се ухили. Болка прониза устните му. Облиза ги, усети вкуса на кръвта си и се разсмя.
Внезапният звън на вратата накара Дани да подскочи. Главата й се удари във вратичката на шкафа. Дани се надигна на колене.
Беше озадачена. Очакваше Тони да проникне в къщата откъм градината, а не просто да позвъни на вратата като обикновен гостенин.
Дали не е Джак?
Но къде може да е бил през цялото време?
Отново се позвъни.
Ако беше Джак, щеше да й извика.
Тони е, никой друг.
Тя се изправи и заобиколи бара. Дръжката на ножа се хлъзгаше в потната й длан. Тя я изтри в халата си и отново я стисна здраво.
Пред вратата се спря. Опря рамо в рамката и пое дълбоко дъх. Това не й помогна особено. Сърцето й сякаш щеше да изскочи от гърдите й.
— Кой е? — попита тя.
— Аз съм.
Силите я напуснаха. Краката й се подкосиха и Дани се сви на кълбо на земята.
— Какво искаш?
— Просто минавам да ви видя.
— Къде е Джак?
— А, няма ли го? Колата му е отпред.
— Моля те, кажи какво си му сторил!
Не й хареса умоляващата нотка в гласа й.
— Щом не е тук, не знам къде може да се е запилял.
— Тони!
— Може да е отишъл на разходка. Защо не ме пуснеш да ти правя компания, докато се върне?
— Стига си си играл с мен! — извика тя. — Знам, че си го наранил.
Последва дълга пауза.
— Не се сърди, Дани. Не съм му сторил нищо лошо. Просто се погрижих да не ни се пречка. Постоянно се навира и застава между нас. Не иска да ни остави на мира. Трябваше да се отърва от него.
— Какво си му направил? — прошепна тя.
— Моля?
— Къде е той? — попита тя, повишавайки с усилие глас.
— Няма да ни пречи. Пусни ме.
— Не.
— Недей така, Дани. Аз те обичам. Дори няма да се опитам да те плаша, обещавам. Не ми е до това, когато съм с теб. Просто искам да те държа в прегръдките си.
— Ако те пусна да влезеш, ще ми кажеш ли къде е Джак?
— Добре.
Дани се изправи. Скри ножа зад гърба си и свали веригата. Направи крачка назад. Посегна с лявата си ръка и завъртя топката на бравата. Дръпна вратата и я отвори широко.
Тони стоеше на стъпалата и гледаше право в нея. Имаше странен вид — памучните панталони и ризата с къс ръкав му придаваха почти човешки облик.
Как се е издокарал.
Сякаш идва на среща.
— Влез — промълви Дани.
Той едва кимна и пристъпи напред. Влезе. Когато затвори вратата след себе си, на Дани й се стори, че гръдният й кош се е свил. Чувстваше се като в капан и се задушаваше. Опита се да поеме дълбоко дъх.
— Не се страхувай — каза Тони.
— Къде е Джак?
— Та ние още дори не сме се целунали.
— Кажи ми.
Тони поклати глава и направи крачка към Дани. Тя извади скрития нож и го размаха пред лицето му.
— Кажи ми къде е Джак! — повтори тя.
Тони въздъхна.
— Защо просто не го забравиш? Сега имаш мен. Забрави за Джак. Той е нищожество.
Тя опря ножа в корема му. Той залитна назад, удари се във вратата и разпери ръце, за да се предпази. Дани замахна. Острието се плъзна по лявата му длан.
— Ох! Дани! Господи, та ти ме поряза!
— Кажи ми къде е Джак?
— Добре, добре! Господи!
Той гледаше ужасено дланта си — кръвта пълнеше шепата му и преливаше от двете страни.
— Господи, ти наистина ме поряза!
— И ще продължа. Говори!
Ръката му подскочи и локвата кръв излетя в лицето на Дани. Шибна я като дрипав червен парцал. Влезе в очите й, стече се по страните й. Заслепена за миг, Дани бясно размаха ножа. В лявата й буза се заби юмрукът му. От удара главата й отхвърча, повлече тялото и Дани падна на пода. Ножът все още бе в ръката й. Подпря се на него и се изправи на колене.
Тони изби с ритник ръката, на която се подпираше. Дани падна и ножът излетя от безчувствените й пръсти.
Той я сграбчи за глезените. Вдигна краката й и ги кръстоса. Дани се опита да се вкопчи в килима. Напразно. Само за миг той я обърна по гръб. Опита се да рита, но Тони я държеше здраво. Тя започна да се мята и гърчи на пода, но и това не й помогна. Най-сетне, напълно изтощена, Дани се отказа и се отпусна, за да си поеме дъх.
Тони не помръдваше. Пронизваше я с поглед.
По време на борбата коланът на халата й се беше развързал. Гърдите й се виждаха. Дани понечи да ги прикрие.
— Недей — каза Тони с дрезгав глас.
Тя се загърна плътно с халата, изгледа го с пълни с ярост и предизвикателство очи и притисна длан между краката си.
— Не се държиш достатъчно мило.
— Майната ти! — изръмжа тя.
— Това не е начинът, по който трябваше да се държиш. Трябваше да си мила и нежна. Не трябваше да ме нападаш.
— Защото не ми каза.
— Моля? — сви объркано вежди той.
— Щях да бъда мила и нежна… но ти не ми каза къде е Джак.
— Наистина ли?
— Наистина. Кажи ми сега. Това е всичко, което искам. И тогава… няма да съм лоша.
— И ще бъдеш мила с мен?
— Ще бъда прекрасна.
Тя плъзна ръка и разтвори халата.
— Кажи ми!
— Той е ковчегът ми. Заровен е на едно място.
— О, Боже! — възкликна Дани.
Тони се ухили и от сцепените му устни прокапа кръв.
— Къде?
