Той поклати глава.
— Ще ти кажа по-късно.
— Добре.
— Искам ти да ме съблечеш, както съблече Джак при басейна в събота вечерта.
— Ти си ни наблюдавал?
— О, да! Беше толкова красива! Но бяхте много далече. Не успях да видя всичко така, както ми се искаше. Но ти го събличаше толкова бавно и така го докосваше…
Тони пусна краката й на земята.
— А после така се любихте във водата…
— Това възбуди ли те?
— О, да! Но направо побеснях. Трябваше аз да съм на неговото място.
— Тази вечер ще бъдеш ти.
Дани пристъпи към него и смъкна халата от раменете си. Стоеше неподвижно, докато очите му шареха по тялото й. Той облиза кръвта от разранените си устни. И тогава вдигна ръцете си. Сториха й се като буци лед, когато се допряха до раменете й. Порязаната му длан лепнеше. Докато я галеше, пръстите му трепереха. Дишаше тежко.
Дани бавно разкопча копчетата на ризата му. Разтвори я. Гърдите му бяха бледи и голи, кожата му сякаш беше опъната върху скелет. Дани вдигна ръце и свали ризата от раменете му. Той отпусна ръце и тя падна на пода.
Когато дръпна колана на панталона му, ръцете му се плъзнаха към гърдите й. Тя се вкамени и затвори очи.
Не се бой, каза си тя. Не се опитвай да го спреш.
Пръстите му запълзяха като змии по гърдите й.
Тя разкопча токата на колана и тутакси я изпусна, защото Тони се наведе, плъзна ръце по ханша й и целуна лявата й гръд. Тя погледна надолу. Той близна зърното й и го засмука така, сякаш искаше да погълне цялата й гръд. Тя усети болезненото теглене, остротата на зъбите му, напористия му език.
— Причиняваш ми болка — каза тя.
Той послушно пусна гърдата й.
— Извинявай.
Погледна я с пълни със съжаление очи и прехвърли лице върху другата й гърда. Тя беше изцапана с кръвта от ръката му. Той я облиза, впи пръсти в ханша й и потри буза в гърдата. Наболата му брада и бакенбарди стържеха неприятно. Тони приближи око до зърното и Дани усети трепкащите му мигли. Той завъртя глава и я погъделичка и с другото си око. След това захапа зърното й.
Дани го погали по главата.
— Сега — прошепна тя. — Искам те сега.
Той се изправи. Не пускаше гърдите й, докато разкопчаваше панталона му.
— Това е… — той преглътна. — По-хубаво е, отколкото си мечтаех.
— Така е.
Дани смъкна ципа. Членът му изскочи. Дани клекна и издърпа панталона в коленете му. Плъзна ръка по бедрото му.
Тони простена.
Измуча, когато юмрукът й се вряза в тестисите му. Политна назад. Спъна се в панталона, рухна на пода и се сви на кълбо.
Дани се хвърли към ножа. Беше под масичката за кафе. Тя коленичи, протегна ръка и го сграбчи. Върна се тичешком при Тони.
Той все още се превиваше, стенеше и мучеше.
Знаеше, че може да се измъкне, докато Тони е това безпомощно състояние. Защото само след няколко минути…
Дани се втурна към кухнята, дръпна вратата на работилницата и запали лампата. На кука край прозореца висеше въжето, което бяха използвали, за да вържат манекена на Сандра Блейн от филма „Леш“. Хвърли се към него. Ръбът на масата се заби в бедрото й. Лицето й се сви в болезнена гримаса. Дани стисна зъби, дръпна въжето и го свали от куката.
Изтича обратно в кухнята. Потните й нозе шляпаха по линолеума. Залитна, но намери опора в килима на трапезарията и хукна към всекидневната.
Тони не беше там.
Дани стоеше на килима, където само преди минута се валяше гърчещото се от болка тяло на младежа. Сега за присъствието му напомняха само захвърлените му панталони и няколкото кървави петна на пода.
Дани нахлузи въжето през главата си, за да са й свободни ръцете, и бавно обходи с поглед всекидневната. Единствената светлина идваше от фоайето. Достигаше мястото, на което беше застанала Дани и хвърляше сянката й на бледия килим, след което се разсейваше и останалата част от помещението тънеше в мрак.
Тони трябва да е някъде тук. Може да се е скрил зад пердето, което закрива плъзгащата се врата и панорамния прозорец. Или се е свил зад дивана или зад някой от фотьойлите. Или пък е клекнал зад масичката с видеото и телевизора. Дебне я. Всеки миг ще се хвърли върху нея.
Тя отстъпи заднишком. Спря се в осветеното фоайе и огледа дългия коридор.
Може да е и тук някъде. Да се спотайва в банята или в спалнята й.
Хладната дръжка на бравата се опря в бедрото й. Само за броени секунди можеше да избяга навън и да се втурне към къщата на съседите. Ала това нямаше да помогне на Джак. Погребан жив.
Колко ли време ще успее да издържи?
