Гигантът се обърна, погледна я от горе на долу, премести димящата цигара в ъгъла на устата си и надигна халбата, която почти изчезна в огромната му лапа.
Размерът има значение, напомни си тя.
— Кво има, сладур? — попита мъжът и небрежно пусна кръгче дим към тавана.
Мъжът рязко се завъртя и запрати халбата по нея. Не улучи за разлика от фронталния й ритник, който попадна в целта с ужасяваща сила. Гигантът се прегъна напред, останал без въздух. Следващият ритник на Мишел уцели слепоочието му. Беше нанесен с такава сила, че въпреки оглушителната музика тя ясно долови изпукването на шийните прешлени. Мъжът вдигна ръка към окървавената си глава, очите му уплашено се разшириха от силата и точността на нападението.
Мишел спокойно гледаше дебелия, леко потрепващ врат. Къде да нанесе следващия си удар? В треперещата брадичка или в изпъкналата сънна артерия? А може би камшичен удар в гръдния кош, който да предизвика фатално объркване на сърдечния ритъм? По всичко личеше, че този човек беше готов да се предаде.
Тълпата панически се отдръпна назад. Една от жените, които танцуваха на дансинга, нададе остър писък, стисна юмруци и се стрелна към Мишел. Атаката беше парирана спокойно, но с мълниеносна бързина. Ръката на нападателката беше извита назад, силен тласък ускори инерцията на тялото й, което се стовари върху двете жени на близката масичка.
Мишел рязко се завъртя, готова да посрещне нападението на гиганта, който се беше превил на две и дишаше тежко. Грубото отношение към приятелката му очевидно бе пробудило някакъв самоубийствен инстинкт у него, защото той се изправи и се понесе към нея. Светкавичен ритник в лицето отби атаката му още в зародиш, лакътят в ребрата го накара да премине в отбрана, но вече беше късно. Отлично премерен страничен удар почти премаза коляното на гиганта, който изрева и се строполи на пода. Това беше мигът, от който битката се превърна в касапница. Смълчаната тълпа направи колективна крачка назад, неспособна да повярва на разиграващата се пред очите й сцена.
Барманът вече беше набрал номера на полицията. Цифрите 911 бяха единствените вкарани в апарата за автоматично набиране, разбира се, редом с телефонните номера на няколко адвокати. Момчетата в синьо вече пътуваха насам, но по всичко личеше, че едва ли ще пристигнат навреме.
Гигантът успя да се изправи на здравия си крак, от лицето му шуртеше кръв. Злобата в очите му бе по-красноречива от всичко, което можеше да се изрече с думи. Един от двамата щеше да умре.
Мишел бе виждала неведнъж това изражение у прекалено многото негодници, на които беше избила мъжкото его заедно с известен брой зъби. Списъкът им беше впечатляващо дълъг. Тази вечер за пръв път тя започваше боя. Досега това не й се беше налагало. Винаги се бе намирал по някой дебелоглав тъпак, който й досаждаше въпреки красноречивите предупредителни сигнали, които получаваше. После тя ставаше да се защити и мъжете падаха като обрулени круши, с дълбоки белези по твърдите глави.
Гигантът измъкна нож от задния си джоб и го запрати по нея. Тя изпита двойно разочарование — от избора на оръжието, защото пистолетът би бил по-голямо предизвикателство, и от неточния му прицел. С добре премерен ритник отпрати ножа встрани и той сряза пръста на един от зяпачите.
Мъжът бавно отстъпваше назад. Гърбът му опря в бара. Погледът му шареше наляво-надясно, търсейки начин за спасение. Вече не изглеждаше чак толкова едър. Мишел беше прекалено бърза и гъвкава, което правеше огромните му мускули безполезни.
Мишел знаеше, че още един удар щеше да го убие. Без значение дали ударът щеше да счупи гръбначен прешлен или да разкъса артерия — мъжът насреща й беше готов за гроба. От изражението на лицето му личеше, че и той го знае. Да, тя можеше да го убие и да прогони демоните от душата си. Може би.
Това беше мигът, в който в главата й нещо прищрака, тялото й се олюля и тя за малко не повърна погълнатия алкохол направо върху изтъркания под на дансинга. За пръв път от години започна да вижда нещата такива, каквито са. Сепна се от бързината, с която се появи решението. Взе го и престана да мисли за него. Просто се върна към импулсивните действия — състоянието, което доминираше в живота й.
Мъжът замахна с надеждата да я улучи, но тя лесно отбягна удара. Кракът й отново се стрелна напред, този път към слабините му. Но той успя да блокира удара, огромната му ръка сграбчи бедрото й. Съживен от факта, че най-сетне е докопал изплъзващия се противник, гигантът я вдигна във въздуха и я запрати към остъклените рафтове зад бара. Възбудена от внезапната промяна, тълпата нададе колективен вик.
— Убий кучката! Убий кучката!
