— Заради двата смъртни случая и изчезването на детето. Служителите и семействата им са силно притеснени. Решението е да бъдат преместени във Уилямсбърг до изясняването на нещата.
— Кой взе това решение? — остро попита Шон.
— Аз — разнесе се глас зад гърба им. Тримата се обърнаха към Чамп Полиън, който бавно крачеше към тях. — Мислите ли, че е погрешно?
— Може ли ние да останем тук?
— Не! — отсече Чамп и се обърна да си върви. — Не мога да нося отговорност за сигурността ви!
— А ти? — подвикна след него Мишел.
— Аз също се изнасям. Не си струва да рискувам живота си, дори и за квантовия компютър.
Два часа по-късно в Бабидж Таун останаха само неколцина пазачи. Мишел и Шон направиха още една обиколка с надеждата да открият някаква следа от Виджи, а Хорейшо отиде да си събира нещата.
Мъркъл Хейс звънна малко след като се прибраха в жилището на Алиша.
— Детето сякаш пропадна в дън земя! — оплака се той, след което добави нещо, от което Шон за малко не изпусна телефона: — Дори ЦРУ не може да го открие!
— ЦРУ ли?
— Да. Иън Уитфийлд чул за изчезването на Виджи и предложил помощта си. Но дори неговите горили не открили нищо.
— Кой да предположи, че ЦРУ има толкова голямо сърце! — язвително вметна Шон, изключи апарата и с отвращение го захвърли на леглото. После отиде в стаята на Мишел да й съобщи новината.
— Трябва да вземем Хорейшо и да се махаме — предупреди го тя, в отговор на което той се обърна и тръгна към вратата. — Къде отиваш?
— На пристанището. Искам да помисля на спокойствие. Хайде, ела. На връщане ще приберем Хорейшо.
Прекосиха гората по тясната пътека и седнаха на кея.
— Господи, къде изчезна Виджи? — с отчаяние промълви Мишел. — Къде?
— Там — отвърна Шон и махна към отсрещния бряг. — На същото място, където убиха баща й.
— А предложението за помощ на Уитфийлд е само за заблуда, така ли?
Той мрачно кимна.
— Значи мислиш, че не е жива?
— Натам вървят нещата.
— Но защо, Шон? Защо Виджи?
— Защото е получила информация от баща си. Някой е разбрал за нещата, които сподели с нас. И е решил да й попречи да ни каже останалото.
— Но как биха могли да научат?
— По всяка вероятност между двата бряга на реката няма никакви тайни.
Мишел отправи замислен поглед към спокойните води на Йорк. Спокойни поне засега.
— Знам какво означава ЦРУ — тихо промълви тя. — Но да убият едно дете?
— Шегуваш се, нали? — горчиво попита той. — Когато става въпрос за националната сигурност, тези типове са готови да убият дори собствените си майки!
— Какво ли е открил Мънк? — въздъхна тя. — Толкова ли е важно, че е трябвало да го премахнат и да отвлекат и дъщеря му?
— Нямам отговор на този въпрос. Знам твърде малко, а вероятно и не съм достатъчно умен. Но в едно съм сигурен: Мънк е станал жертва на предумишлено убийство, Лен Райвест — също. Все още не знам мотивите. Възможно е да са били убити от различни хора или организации и по различни причини, но убийството им е факт. Мънк Тюринг е познавал възрастен човек, който по всяка вероятност е бил военнопленник в Кемп Пиъри и му е разказал за нещо, което се е случило там, и го е накарало да влезе в забранената зона и да бъде убит.
— Тоест Хенри Фокс е успял да избяга, но Мънк не е имал този късмет, така ли?
— Така изглежда — мрачно въздъхна Шон.
— А сега и Виджи! — преглътна сълзите си тя и той побърза да я прегърне през раменете.
— Съжалявам, Мишел. Този път оплетох конците, при това здравата.
— Двамата я изпуснахме, Шон — простена през сълзи младата жена. —
Шон помълча известно време, после бавно заговори:
— Сутринта излязохме някъде около шест, още беше тъмно. Алиша беше заета с нотите. Това означава, че след нашето излизане всеки би могъл да дойде и да отвлече Виджи. Една бърза моторница може да пресече реката за броени минути.
Мишел мълчеше, сълзите се стичаха по лицето й. Той бръкна в джоба си и й подаде носната си кърпа.
— Какво ще правим сега? — прошепна тя.
— Сега аз ще отида да прескоча онази ограда — отвърна с мрачна решителност той, отправил поглед към отсрещния бряг.
— Какво?! — сепнато се отдръпна тя.
— Няма друг начин, Мишел. Аз обърках нещата и оставих Виджи без охрана. Не мога просто да седя спокойно и да чакам развоя на събитията. Ще се опитам да я спася, защото съм длъжен да го направя.
— Добре — въздъхна тя. — Кога тръгваме?
— Ти няма да дойдеш.
— В такъв случай и ти няма да ходиш никъде.
— Не мога да ти го позволя, Мишел! Нима не разбираш, че всичките ми разсъждения могат да се окажат погрешни? Нямам право да рискувам живота ти!
— Какъв живот, Шон? Понякога дори не знам коя съм. В момента мисля единствено за Виджи Тюринг. По тази причина или ще прескочим проклетата ограда заедно, или и ти няма да мръднеш оттук!
Той мълчаливо я гледаше, трогнат и едновременно горд от предаността й. Но после си спомни за предупрежденията на Джоун и Хорейшо и сърцето му се сви.
— Утре вечер ще кацне поредният самолет на ЦРУ — добави тя. — Не мислиш ли, че ще се опитат да изведат Виджи с него? Имам чувството, че поне дотогава ще я оставят жива.
