Обикновен гений полностью

Минута по-късно стигнаха до хангара, Шон разтвори портала и откачи от таблото ключовете на голямата моторница. После включи електрическия стапел и лодката плавно докосна водната повърхност. Не след дълго моторът забоботи и те потеглиха с угасени светлини.

— Отваряйте си очите! — тихо заповяда Шон, забеляза учуденото изражение на Мишел и рязко попита: — Какво има?

— Питам се защо Виджи е предпочела да гребе с малкия нестабилен каяк?

— Нали каза, че не си получила отговор на този въпрос?

— Преди това гребахме заедно и тя заяви, че никога не се е чувствала по-добре. На връщане й предложих да се надбягвахме. Условието беше, че ако победя аз, тя ще ми разкаже за кодовете и кръвта. Когато това стана, тя седна на пианото и изсвири онази мелодия.

— Е, и?

— Защо се е върнала при реката? — повтори въпроса си Мишел.

— Предупреждавам те, че не бива да се опитваш да откриеш какво е мислела Виджи — обади се Хорейшо.

— Защо останах с чувството, че иска да ми каже нещо? — продължи тя, без да му обръща внимание. — И да ме привлече обратно към кея? — Изправи се и впери поглед в отсрещния бряг. — Имаше и още нещо, което ми се стори изключително странно. Виджи ми го разказа абсолютно неочаквано.

— Какво ти разказа?

— Че Алън Тюринг се самоубил, като изял една отровна ябълка. Това й напомняло приказката за Снежанка. Нали сте я чували? Старата кралица се превърнала във вещица, прекосила реката с лодка и подмамила Снежанка да изяде отровната ябълка. Момичето от приказката за малко не умряло — също като Виджи в реката. После добави, че всеки, който държи ябълката, разполага с огромна власт. Питам се, защо ми разказа всичко това?

— Нямам представа — отвърна Шон. — И не виждам с какво то може да ни помогне.

— Боже мили! — изведнъж възкликна Мишел. — Лодка, ябълка! — Скочи, втурна се към кърмата и се приведе над борда: Голямата ябълка!

— „Голямата ябълка“ като Ню Йорк — опита се да я успокои Шон.

— Не, като в приказката за Снежанка! — тръсна глава Мишел. — Да се залавяме за работа! Трябва да разглобим тази лодка на съставните й части!

— Защо? — учуди се Хорейшо.

— Не питай, ами ми помогни!

Час по-късно тримата се отпуснаха на носа и се втренчиха в предмета, който бяха намерили в малката ниша под нивото на палубата, запълнен догоре с ролки тоалетна хартия. Беше руло от непромокаем картон, облепено с тиксо.

— Вероятно е дошла да го скрие по време на бурята — въздъхна Мишел. — Може би е очаквала да чуе от мен вълшебната думичка, за да ми го предаде, но така и не дочака…

— Фактът, че е потърсила скривалище, означава, че се е страхувала от нещо — замислено промълви Хорейшо.

— И както се оказа, напълно основателно — горчиво отвърна Мишел.

— Това нещо е доста старо — промърмори Шон, измъквайки навитата на руло хартия. — Най-вероятно от времето на Втората световна война. По време на посещението си в Германия Мънк Тюринг го е получил от Хенри Фокс, тоест Хайнрих Фукс.

— Прилича ми на карта — обади се Хорейшо.

— Карта на Кемп Пиъри от времето, когато базата е била под управлението на флота — добави Мишел. — Същата виси на стената в кабинета на Саут Фрийман.

Шон посочи една линия, която тръгваше от брега и свършваше близо до центъра на Кемп Пиъри.

— Тук липсва водният проход. Картата е сгрешена.

— Но не и ако тази линия отбелязва нещо различно от канал — отбеляза Мишел.

— Може би път — сви рамене той.

Тя обърна документа и го разгледа от обратната страна.

— Тук има някакви инициали: Х. Ф.

— Хайнрих Фукс — каза Хорейшо.

— Под тях има някаква бележка на немски.

— Погледнете — рече Шон и посочи по-нова бележка, добавена с друг почерк.

— Тази е на английски, вероятно от Мънк Тюринг — установи Мишел. — Съдържа посоките на компаса, указания и всичко останало. — Обърна картата с лицето нагоре и добави: — До мястото, където свършва тази линия. Ако Шон е прав, именно оттам е избягал Фукс.

— Ясно.

— Но как го е направил?

— Не знам. Мисля, че най-добрият начин е по реката. Ако е вървял пеша през полето и гората, кучетата със сигурност биха надушили следите му. Водата винаги е най-удобният път за бягство, стига да се добереш до нея. Сигурен съм, че по онова време тук е имало много силна охрана.

— Да, но над земята — подхвърли Мишел.

— Какво?!

— Според мен тази линия е тунел, Шон. Тунел, който води в сърцето на Кемп Пиъри. Или в случая с Хайнрих Фукс — път за бягство от базата и към свободата. Затворниците често прекопават тунели, за да избягат.

— Но защо му е на Мънк картата на тунел, който води до вътрешността на Кемп Пиъри? В крайна сметка са го убили, нали?

— Но не в тунела. По-вероятно са го пипнали навън, защото едва ли са знаели за него.

— Това не е отговор на въпроса защо е рискувал живота си, използвайки този тунел.

— Може би Фукс му е разказал за нещо, което е било скрито там — намеси се Хорейшо. — Не знам какво е, но положително е било ценно.

— Всичко ми звучи абсолютно налудничаво — въздъхна Шон и се обърна към Мишел. — Но все пак ни донесе нещо, което има огромна практическа полза: пътя за проникване на територията на базата!