— Ясно. Прехвърляш топката. До какво ще прибегнете този път? Газова експлозия, самоубийство или ще умра във ваната? Между другото, с протезата ли натисна горкия Лен под водата?
— Изпълнявам заповеди, нищо повече.
— Заповедите на Валъри? И те са достатъчни, за да убиваш? Заповедите на една психопатка? А какво ще кажеш за онзи доктор в моргата? С какво заслужи да бъде взривен?
— Невинните жертви са неизбежни, те са просто част от бойните действия. Лично на мен не ми харесва, но нищо не мога да направя.
— Можеш, разбира се. Просто престани да им сътрудничиш.
— Не знам в какъв свят живееш, но той очевидно е различен от моя.
— А твоят свят предвижда ли убийството на Виджи?
За пръв път от началото на разговора Алиша отклони поглед.
— Виджи ще бъде добре — прошепна тя.
— Няма да е добре, Алиша! — гневно извика той. — Тя също ще влезе в списъка на невинните жертви, ако вече не е там! Прекрасно го знаеш, нали?
Алиша се обърна към изхода.
— Защо дойде тук? — извика след нея Шон. — Да ме видиш за последен път, преди да падне гилотината? Да се увериш, че още един враг е отстранен от пътя към великата цел? Сигурен съм, че Лен е оценил този жест. Той изобщо разбра ли, че ти си му видяла сметката? Или е решил, че искаш да си поиграете във ваната?
— Млъквай! — остро отвърна тя.
— Няма да млъкна! Длъжен съм да ти кажа и ти ще чуеш!
Алиша излетя навън, а той продължи да крещи след нея.
— Ще дръпнеш ли спусъка и срещу Виджи, кучко? Отговори ми! И това ли ще направиш?
Алиша хукна по коридора, но виковете му я достигнаха. В един момент тя се подхлъзна на циментовия под, протезата се заби в здравия й крак. Просна се по очи и зарида, неспособна да избяга от виковете на Шон.
— Съжалявам, Виджи! — прошепна през сълзи тя. — Страшно съжалявам!
През следващите три дни Шон отново беше принуден да стои неподвижно прав или клекнал. Храна почти не получаваше, чашата вода беше единственото, което го поддържаше жив. Преживя процедурата в ковчега още три пъти. Ледени струи вода или бой с палки го изваждаха от унеса, а в килията му пускаха оглушителна музика, която продължаваше с часове. Оголени кабели не му позволяваха да се доближи до нара и до определени части от стените. В крайна сметка беше принуден да се свие в един от ъглите. Страхуваше се да помръдне. Стомахът му беше празен, целият бе в рани. Духът му бе пречупен.
Дойде в съзнание два часа след поредната процедура в ковчега, вдигна глава и се огледа. Беше изгубил представа за времето. Не помнеше откога е тук: дни, месеци или години. Мозъкът му беше изключил. Вратата се отвори и той се разрида, вцепенен от ужаса на предстоящите изтезания.
— Здравей, Шон — каза Валъри. — Готов ли си вече да бъдеш добро момче?
Той не беше в състояние дори да повдигне глава.
— Твоята приятелка се оказа по-твърда — подхвърли Валъри. — Не успяхме да я разплачем.
— Къде е Мишел? — бързо вдигна глава той.
— Не е твоя работа, ревльо.
Заковал поглед в арогантното лице и изправената стойка на Валъри Месълайн, Шон усети как страхът го напуска и на негово място се появява бясна ярост. Опря ръка на стената, за да запази равновесие, после се стрелна напред и я сграбчи за гърлото. Искаше да я убие, да изцеди от това отвратително същество цялата му арогантност и превъзходство.
Тъмничарите го откъснаха от нея и го запратиха в ъгъла на килията. Валъри беше отстъпила до отсрещната стена и се опитваше да върне самообладанието си, но в очите й имаше страх. Макар и малка, тази победа му се стори изключително сладка.
Опря гръб на стената и започна да се надига.
— Имаш синини по шията, Вал — насмешливо подхвърли той. — Ще се наложи да изкараш няколко сеанса в онзи ковчег. Чувал съм, че ги оправя единствено липсата на кислород. Ако междувременно не се задушиш, разбира се…
— Не знаеш какво те чака! — изсъска тя. — Това досега ще ти се стори песен!
— Къде е Мишел?
— Вече ти казах, че трябва да мислиш само за себе си!
— Тя е мой партньор и приятел. Но ти май нямаш понятие от такива неща. — Очите му се насочиха към един от надзирателите — младеж с късо подстригана руса коса и мускулесто тяло. — Момче, гледай да не ядосаш дамата, защото като нищо ще те обяви за шпионин и ще те побърка от изтезания!
Младежът не отговори, но в сините му очи се мярна сянка на безпокойство.
Шон отново се обърна към Валъри.
— Къде е Мишел? — изкрещя той и сам се учуди на силата на гласа си.
— Виждам, че се налага да те обработим още малко — хладно процеди тя.
— Имам приятели в ЦРУ и съм абсолютно сигурен, че никой не те е упълномощил за това, което вършиш! И за което рано или късно ще гниеш в затвора!
—
— Господи! Не мога да повярвам на ушите си!
— Разполагаме с доказателства, че си участник в нелегална мрежа за разпространение на наркотици!
— На това вече няма как да не повярвам, защото го чувам от твоята уста!
— Когато приключим тук, ще ни разкажеш всичко, което искаме да знаем.
