— Какво ще стане със съкровището? — попита Шон.
Уитфийлд извади някакви документи от вътрешния си джоб и му ги подаде.
— Условията ти са изпълнени — отвърна той. — Разделено е на три равни части, освободени от данъци. — Замълча за миг, после добави: — Добър жест. Малцина биха проявили подобна щедрост.
— А Виджи? — намеси се Мишел.
— След малко ще ви отведа при нея. Тя е добре. Извади късмет, че Валъри беше прекалено заета с вас, за да се занимава с нея.
— Иън, ти застана на наша страна и се обърна срещу своите — приведе се напред Шон. — Защо все още си жив и здрав и дори не си арестуван?
— Аз бях шеф само формално, но базата се управляваше от Валъри — мрачно отвърна Уитфийлд. — Благодарение на отличната си работа тя направи главозамайваща кариера в ЦРУ. Когато поемах поста, не бях уведомен за състоянието на нещата и просто трябваше да се примиря. Но твърде скоро разбрах, че беше грешка, защото тази жена започна да превишава правомощията си. Първата й работа беше да поеме командването на няколкото специални части, разположени на територията на базата. Не ми оставаше нищо друго, освен да чакам благоприятен момент, макар че не хранех особени надежди. — Замълча за момент и заби очи в лицето на Шон. — Доколкото ми е известно, тя е направила всичко възможно да те вкара в леглото си.
— Не ми беше трудно да откажа — отвърна почти искрено Шон.
— Постъпил си правилно — кимна Уитфийлд. — В противен случай сега нямаше да си жив. Това беше причината да се появя на брега тогава. Знаех, че тя иска да разбере докъде е стигнало разследването ти. Проследих я и влязох в ролята на ревнив съпруг. Тя се вбеси, че ти дадох шанс да се измъкнеш.
— Значи отново си ми спасил живота? — смаяно го погледна Шон. — Благодаря ти.
— Длъжен съм да закрилям гражданите на тази страна, дори и на поста, който заемам.
— Питам се защо Валъри не ни уби и двамата още на плажа — замислено промърмори Шон.
— Защото искаше да ти отмъсти за намесата в плановете й. Но не и без да разбере докъде си стигнал.
— Но кой уби Лен Райвест?
— Мога да ти кажа само едно: интересът на Алиша към него съвсем не беше романтичен.
— И присъствието й в Бабидж Таун заедно с Чамп не е било случайно, така ли?
— Чамп и Алиша са били вербувани от ЦРУ преди много години. Внедрени са в Бабидж Таун още от самото начало на проекта. Между другото, и двамата имат висока репутация в научните среди.
— А задачата им е била да откраднат разработките, свързани с квантовия компютър, така ли? — попита Мишел.
— Да кажем, че са били заинтересовани наблюдатели. Истинската им дейност в Бабидж Таун беше свързана с разработката на устройство, което да противодейства на квантовия компютър.
— Какво? — вдигна вежди Мишел.
— В научните среди са наясно, че рано или късно квантовият компютър ще се появи на пазара. Собствениците на Бабидж Таун работят върху създаването на такъв с единствената цел да създадат уред, който може да му се противопостави.
— Значи те самите са се страхували от квантовия компютър? — вдигна вежди Шон.
— И можем да ги търсим сред банките и международните корпорации? — добави Мишел. — Онези с дълбоките джобове?
— Именно — кимна Уитфийлд. — Можете да си представите какво ще се случи с банките и фондовите пазари, когато квантовият компютър влезе в употреба. Но ЦРУ не можеше да позволи да се случи подобно нещо, при това под носа му. Не бих казал, че сме се интересували конкретно от някакви антиуреди. Все пак сме шпиони и нашата работа е друга.
— И докъде стигнаха в опитите си да спрат прогреса? — пожела да узнае Шон.
— Ако съм на ваше място, още днес ще започна да плащам в брой и да си държа парите под възглавницата — сви рамене Уитфийлд. — А за кореспонденцията си ще използвам писалка и хартия.
— Съвпадение ли е фактът, че Бабидж Таун действа в съседство с най-голямата секретна база на ЦРУ? — попита Шон.
Уитфийлд поклати глава.
— ЦРУ е собственик на мястото посредством фирма фантом. Купили са го именно защото е в съседство с Кемп Пиъри. Чамп е успял да убеди собствениците на Бабидж Таун да го вземат под наем.
— Като между другото е изпълнявал ролята на пилота, който е пренасял дрогата — добави Мишел.
— Нека бъдем наясно — мрачно я погледна Уитфийлд. — Чамп е добър агент, който само изпълняваше заповеди. Точка по въпроса. Не е работил нито за Валъри, нито за Алиша. — Замълча за миг, после добави: — Помоли ме да ти предам, че съжалява за развоя на събитията.
— Съжалява значи! Но това не му попречи да ме простреля в ръката!
— Ако е искал да те убие, бъди сигурна, че вече щеше да си мъртва.
— Виджи беше в самолета му. И нея ли щеше да убие?
— Не. Целта ни беше да спасим момиченцето от Валъри. Но точно в този момент ти реши да се намесиш!
— О, боже! — отчаяно въздъхна Мишел.
— Чамп ме помоли да ти предам и още нещо — добави след кратка пауза Уитфийлд. — Първо, че на света има много неща, за които си заслужава да живееш, и второ — да не си и помисляш някога отново да опитваш да управляваш самолет. Не съм много сигурен, че съм го разбрал…
Мишел сведе очи.
— Значи Чамп е добре, така ли? — тихо попита тя.
