Обикновен гений полностью

— Добре, Алиша, успокой се — меко промълви Шон. — Знам, че ти е трудно. — Помълча, после попита: — Можеш ли да си спомниш дали Лен е споменавал пред теб за някаква заплаха? За някой, който иска да му причини зло? За нещо, което има връзка с Бабидж Таун или с Кемп Пиъри?

Алиша пое дълбоко въздух, избърса лицето си и вдигна глава.

— Какво общо има Кемп Пиъри със смъртта на Лен?

— Много общо, ако се окаже, че смъртта на Лен е свързана с гибелта на Мънк Тюринг.

— Но нали ти сам спомена, че Тюринг най-вероятно се е самоубил?

— Не можем да бъдем сигурни. Трупът му е открит на територия на ЦРУ, а това е факт, който не можем да пренебрегнем. До довечера може да се окаже, че такава връзка няма, но в момента искам да чуя отговора ти. Споменавал ли ти е нещо подобно Лен?

— Той никога не е споменавал, че някой иска да го убие, но…

— Но какво? — приведе се напред Шон. — Хайде, изплюй камъчето!

— Веднъж каза, че някой се опитва да саботира работата в Бабидж Таун и че според него тук имало шпиони.

— Шпиони ли? Какви?

— Той спомена, че хората, които работят тук, дори нямат представа в какво се забъркват. В смисъл, че проектите, върху които работим, могат да променят света. Но не към по-добро, а към по-лошо. — На лицето й се появи измъчена усмивка. — Каза още, че ние сме особняци, които нямат представа от реалния живот. И май беше прав.

— Пред мен той също спомена, че много държави биха започнали война заради проектите, които се разработват в Бабидж Таун — кимна Шон. — Само не ми казвай, че боравите с цифри и нищо повече!

— Не мога, Шон — въздъхна Алиша. — Страх ме е. Побиват ме тръпки от факта, че убиха един изключителен професионалист като Лен Райвест в дома му, въпреки всички мерки за сигурност!

Жената изглеждаше толкова зле, че Шон стана, пристъпи към бюрото и я прегърна през раменете.

— Всичко ще се оправи, Алиша — промълви той.

— Престани с тези глупости! — дръпна се тя. — Не знаеш дали ще се оправи, или ще стане още по-зле! Имай предвид, че се страхувам най-вече за Виджи. Може да се окаже, че и тя е в опасност, и то голяма!

— Защо?

— Ти си експертът, ти ми кажи!

— Детето знае ли, че баща му няма да се върне?

— Още се опитвам да я подготвя за новината — размърда се смутено Алиша. — Но не ми е лесно.

— Ако наистина си загрижена за нея, би трябвало да й събереш багажа и да заминете някъде далеч от Бабидж Таун.

— Не мога. Тук е работата ми.

— Но нали каза, че сигурността на Виджи е най-важното нещо за теб?

— Тук Виджи се чувства добре. Ако я заведа някъде другаде, може да се срине психически.

— Бих казал, че няма голяма разлика дали детето ще остане тук, където вероятно ще бъде застрашена сигурността му, или ще замине на безопасно място, но с цената на психическата му стабилност — отбеляза Шон.

— Аз имам друга идея — рече Алиша, сграбчи ръката му и пламенно добави: — Ние оставаме, а ти поемаш грижа за сигурността ни!

— Вече си имам работа — възрази Шон. Всъщност не една, а две, поправи се мислено той.

— Тя е дете и има нужда от помощ. Нима ще откажеш да помогнеш на едно единайсетгодишно момиченце, току-що загубило баща си?

Шон понечи да отговори, после само сви рамене и направи безуспешен опит да издърпа ръката си.

— Добре де, ще я държа под око — съгласи се той.

— Благодаря ти! — просълзи се Алиша. — Много ти благодаря!

— Но след като поемам ролята на неофициален бодигард, май ще трябва да се запозная с младата дама.

Алиша изчака малко да възстанови душевното си равновесие и се изправи.

— Да вървим. Тя трябва да е привършила с упражнението по разлагане на числа, което й възложих.

— Какво?

— Виджи притежава забележителни умения да смята наум. Не чак толкова големи, че да ме остави без работа, но нещо, скрито дълбоко в съзнанието й, може би е ключът към решението на задачата, което търся.

— Значи уязвимото момиченце ще преобрази света? — втренчи се в нея Шон.

Алиша се усмихна.

— Блажени кротките, защото те ще наследят земята — рече тя.

Очакванията му за кротко и срамежливо момиченце се оказаха напълно безпочвени. Виджи Тюринг беше пълно с енергия дете с огромни сини очи, които не пропускаха нищо. Носеше панталони и яркочервена блузка, а краката й бяха боси. В момента, в който Алиша й представи Шон, тя хвана ръката му и го поведе към пианото.

— Седни — разпореди му тя с леко променлив тембър, който загатваше за приближаването на пубертета.

Той се подчини.

— Свириш ли?

Погледът на сините й очи беше смущаващо прям.

— Само на бас китара — ухили се Шон. — Избрах я, защото има най-малко струни. Задължително условие за човек като мен, който всекидневно губи милиони сиви клетки.

Тя с нищо не показа, че оценява малката му шега. Седна пред пианото и изсвири някаква непозната мелодия.

— Предавам се — вдигна ръце той. — Кой е авторът?

— Оригинална композиция на Виженер Тюринг — поясни Алиша.

Шон респектирано замълча.

— Харесва ли ти? — простичко попита Виджи.

— Ти си изключително надарена музикантка — кимна той.