Обикновен гений полностью

— Дясната ръка е малко по-голяма, е мазолеста длан. А в дома на жертвата открих бейзболна ръкавица, която не е пригодена за левак.

Хейс одобрително кимна, а съдебният лекар просто сведе поглед към записките си.

Шон се приведе над трупа.

— Доколкото ми е известно, вие сте открили някакви следи по ръцете му.

— Да — потвърди патологът. — Червеникави частици по дланите и под ноктите. — Той им показа за какво става въпрос с помощта на силна лупа, след което пусна ръката на мъртвеца.

— Прилича на ръжда — каза Хейс. — Вероятно от прескачането на оградата на Кемп Пиъри.

Шон се извърна към съдебния лекар и попита:

— Разполагате с дрехите му, нали?

На масата се появи малък вързоп. Черен кадифен панталон, памучна риза на бели и сини райета, яке с качулка, бельо, чорапи и чифт кални обувки.

Хейс вдигна малък сак от непромокаема материя.

— Беше открит до трупа. Вътре има одеяло и електрическо фенерче — и двете собственост на Тюринг.

— Вероятно е използвал одеялото, за да се прехвърли през бодливата тел — продължи Шон и посочи множеството дупки в материята. — Но това е доста несигурно предположение, тъй като по тялото му липсват драскотини.

— Липсват и ръкавици, които също би трябвало да са част от екипировката — добави Хейс.

— Ако е имал ръкавици, нямаше да остави отпечатъци по оръжието. Започвам да си мисля, че този човек действително се е самоубил.

— На основата на уликите не мога да кажа дали става въпрос за самоубийство, или не — намеси се съдебният лекар.

— Но в доклада ви е отбелязано, че изстрелът е произведен почти от упор, а и няма следи от борба и от завързване на жертвата. Как е възможно някой да се приближи толкова близо до човек и спокойно да го застреля със собствения му пистолет? Поне на мен ми звучи невероятно.

— Възможно е жертвата да е била дрогирана — предположи Хейс.

— Ето го следващия ми въпрос — кимна Шон. — Какво показват токсикологичните изследвания?

— Още не съм ги получил от лабораторията — мрачно отвърна патологът.

— Което означава, че не можем да изключим самоубийството, поне засега — спокойно рече Шон. — Но възникват и други въпроси: в случай че Тюринг действително се е самоубил, защо го е извършил в Кемп Пиъри? Поддържал ли е някакви отношения с ЦРУ? Работил ли е за тях? Може би е искал, но са му отказали?

Хейс поклати глава.

— Все още не сме проверили всичко. — Обърна се към патолога и попита: — Успяхте ли да определите приблизителния час на смъртта на Райвест?

— Трупът не е престоял във водата чак толкова дълго. Някъде между пет и шест часа. В устата му имаше течност, която най-вероятно е резултат от вътрешен оток. И е доказателство, че смъртта е настъпила от удавяне. Но ще бъда сигурен едва след като го отворя и проверя дали има вода в белите му дробове.

— Пет-шест часа значи. — Хейс се замисли и погледна часовника си. — Ако вземем под внимание времето, когато трупът е бил открит, това означава, че се е озовал във ваната някъде между един и два часа след полунощ.

— Малко след като се разделихме — добави Шон. И горе-долу по времето на появата на Чамп пред жилището му. — Беше пил доста. Няколко коктейла, след което премина на червено вино.

— Благодаря за информацията. — Съдебният лекар си записа нещо в бележника.

— Възможно ли е да бил толкова пиян, че да е паднал във ваната и да се е удавил? — попита Хейс. — Нямаше ли да се свести от водата, попаднала в носа и устата му?

Съдебният лекар поклати глава.

— Не е задължително, особено ако е бил много пиян, а не само полузаспал. — Когато си тръгнах, той наистина спеше — отбеляза Шон. — Не виждам какво би го накарало да стане с намерението да се къпе.

— Все пак е възможно — възрази лекарят. — Може би е повърнал и е искал да се измие.

— Когато си повърнал върху дрехите си, едва ли ще чакаш да се напълни ваната. Ще предпочетеш душа — отвърна Шон и изведнъж замръзна.

— Правилно — кимна Хейс, без да забелязва изражението на лицето му. Сега накъде? — попита той, след като се настаниха в колата.

— Искам да огледам повторно банята! — отвърна Шон, без да крие възбудата си. — Току-що разбрах нещо важно!

— Какво?

— Лен Райвест е бил убит.

Завариха къщичката на Лен Райвест пуста. Шон се втурна към банята, отвори вратата и спря.

— Към единайсет и четвърт дойдох тук да се облекча — обясни той. — Това е единствената тоалетна в къщата.

— Е, и? — очаквателно го погледна Хейс.

— Изнасяно ли е нещо оттук? Имам предвид от вашите хора и агентите на ФБР.

— Не. Изнесоха само тялото.

— Я се поогледайте. Нещо все пак липсва.

Хейс внимателно огледа тясното помещение.

— Предавам се — въздъхна минута по-късно той. — Какво липсва?

— Няма ги кърпите и хавлиите, които снощи бяха тук — отвърна Шон и посочи към пода. — Няма я и постелката. — Пристъпи към високото шкафче до стената и надникна зад него. — А тук имаше и вакуум помпа за отпушване на канали с дълга дръжка.

— Искате да кажете, че…

Шон коленичи и плъзна ръка по пода и плочките около ваната.