— Математик, макар че определението е твърде бледо за него. Бил изпратен на работа в прочутия Блечли Парк в околностите на Лондон. Ние наричаме нашите сгради бараки в знак на уважение към гениалните дешифровчици в Блечли, които са наричали така своите работни помещения. Казано накратко, именно Тюринг създал системата, която разгадала „Енигма“ — основната шифровъчна машина на хитлеристка Германия. Благодарение на нея войната в Европа приключи най-малко две години по-рано. Алън Тюринг бил хомосексуалист, но за щастие правителството късно го разбрало. Ако бе станало по-рано, той щял да бъде незабавно отстранен и съюзниците най-вероятно щели да загубят войната. И така, кариерата му била съсипана. В крайна сметка нещастникът сложил край на живота си, поглъщайки напръскана с цианид ябълка. Човечеството загубило един гениален талант само защото харесвал момчета, а не момичета!
— И нарекохте машината на Тюринг, така ли? — попита Шон.
— Да, защото той пръв предлага идеята за универсална мислеща машина. Наричам я така поради липса на поточна дефиниция. Макар че изглежда съвсем обикновена, уверявам те, че ако е захранена с правилните инструкции, тя наистина може да реши всеки проблем. Съвременните компютри работят на същия принцип, нека го наречем много ранен софтуер. Днес никой не може да направи по-добър и по-мощен класически компютър от машината на Тюринг. Единственото, което е по силите ни, е да го направим по-бърз.
— Отново използваш определението класически.
Чамп пристъпи към бюрото си и вдигна една тънка и дълга стъклена тръбичка.
— Това е единственото устройство в света, което потенциално е по-мощно от машината на Тюринг.
— Ти ми го показа, когато се запознахме, но не обясни за какво служи.
— Едва ли ще ме разбереш.
— Хайде, казвай, не съм чак такъв глупак! — раздразнено възрази Шон.
— Не става въпрос за това! — сопна се ученият. — Няма да ме разбереш, защото и самият аз не съм съвсем наясно. Човешкият ум не е устроен да функционира в субатомен свят. Всеки физик, който твърди, че разбира квантовия свят, лъже. В него не действат нормалните и общовалидни закони.
— Квантов свят? За това ли става въпрос тук?
— Да. Става въпрос за субатомни частици, които притежават огромна и необхватна за човешкия ум изчислителна мощ.
— Няма такъв вид — вметна Шон и погледна недоверчиво стъклената тръбичка.
— В областта на компютрите размерът има значение — усмихна се Чамп и погали с пръст тръбичката. — В националната лаборатория „Лос Аламос“ действа суперкомпютър, наречен „Синя планина“, който действително заслужава името си. Сигурно знаеш, че всеки персонален компютър в света е оборудван със съответния чип. Той е мозъкът на компютъра, съдържащ милиони микроскопични ключове, които генерират езика, съставен от единици и нули. „Синя планина“ има 6000 чипа и може да извършва три трилиона операции в секунда. С негова помощ се симулират ядрени взривове, каквито, слава богу, Америка престана да извършва в действителност. Тук трябва да добавя, че въпреки тази мощност „Синя планина“ работи цели четири месеца, за да анализира ядрена експлозия с продължителност една милионна от секундата!
— Едва ли може да се нарече шеметна скорост — отбеляза Шон.
— В момента се разработва нов суперкомпютър, който моментално ще изпрати в пенсия „Синя планина“ — продължи Полиън. — Кодовото му название е „Кю“. Той ще извършва трийсет трилиона операции в секунда и ще заема площ от около четири декара. За да получиш представа за мощността му, ще посоча, че за една минута ще прави толкова изчисления, колкото обикновеният калкулатор ще направи за един милиард години! Има планове за изграждането и на още по-мощни компютри. Но и те не са по-добри от машината на Тюринг. Просто ще бъдат много по-скъпи и ще заемат огромна площ. Върхът на човешките възможности. — Пръстите му отново погалиха тръбичката. — Докато не открихме
— Твърдите, че е компютър? — присви очи Шон.
— В сегашния си вид е само едно елементарно устройство, което извършва изчисления. Но не това е същественото. Компютърът използва език, състоящ се от единици и нули. При класическия компютър вие сте или единица, или нула, но никога двете едновременно. В квантовия свят обаче ограничението отпада. Атомът може да бъде единица и нула едновременно. Именно тук се крие красотата на цялата концепция. За да стигне до крайното решение, класическият компютър разнищва проблема по линеен път. При квантовия всеки отделен атом търси верния отговор паралелно с останалите. Например ако искаш да получиш корен квадратен от всички числа между едно и сто хиляди, представяш ги като редица от атоми и ги манипулираш, тоест бомбардираш с енергия. Правим го много внимателно, защото има опасност цялата система да рухне като къщичка от карти. И получаваме правилните отговори едновременно, в рамките на няколко милисекунди.
— Не разбирам как става на практика — поклати глава Шон.
