Докато вървяха, Шон го попита:
— Чистачките отвън ли идват, или живеят тук? Или хората ви сами се грижат за чистенето и прането?
— Чистачките идват всеки ден на няколко смени. На смяна са около дванайсет. — Той посочи една жена в бяла униформа, която буташе количка, натоварена с пране по алеята.
— Прането се събира в Барака номер три, до офиса на охраната. Всички чистачки са проверени, носят еднакви униформи и лични карти. Това достатъчно ли е?
— Не. Какви прахове използват?
Чамп спря и се взря в Шон.
— Моля?
— Пошегувах се, Чамп. Просто се пошегувах.
36
Барака № 1 се оказа значително по-просторна от владенията на Алиша. За да влезе, Чамп трябваше да пъхне картата си в магнитния четец и да опре пръст в специалното устройство за проверка на пръстови отпечатъци. Вътрешността се състоеше от просторно общо помещение в средата, около което бяха наредени отделните кабинети. През отворените врати се виждаха някакви сложни апарати, около които се суетяха хора. На една от стените висеше плакат, върху който беше изписано П=НП.
— Какво означава това? — посочи го Шон.
Преди да отговори, Чамп видимо се поколеба.
— Уравнение, в което недетерминистичното полиномиално време (НП) е равно на полиномиалното време (П). Когато бъде усвоено и използвано както трябва, прословутата формула Е равно на МС на квадрат ще изглежда като проект за детски конструктор.
— Как така?
— Задачите, свързани с полиномиалното време, могат да бъдат решени лесно. Или сравнително лесно. Но с недетерминистичното полиномиално време са свързани най-трудните проблеми на вселената.
— Например лечението на рака?
— Още е рано да се каже. Но никой не знае какви приложения може да намери. Тук имаме биологичен отдел, чиято единствена задача е да открие по какъв начин новосъздадените протеини се групират в точната комбинация, определяща функцията им в организма. Те могат да се групират по милиарди начини, но винаги избират правилната комбинация. Представи си много шахматни партии, които се играят едновременно, и многообразието от възможни ходове.
Шон забеляза, че когато говори за работата си, Чамп става изключително словоохотлив. Трябва да се възползвам, рече си той и побърза да зададе следващия въпрос:
— Добре, протеините обикновено се групират правилно. Но защо е толкова важно да разберем как го правят?
— Защото
— А защо компютрите все още не са свършили тази работа?
— Компютрите са детерминистични същества, докато посочените по-горе проблеми — както личи от името им — са недетерминистични. Следователно за тяхното решаване е нужна недетерминистична технология.
— Върху нея ли работите тук?
— Както и над възможностите за бързо разлагане на много големи числа.
— Алиша вече ми обясни за тях — кимна Шон. — Тя търси шорткът, след който нищо на този свят няма да бъде сигурно и той вероятно ще спре да функционира. Това също заслужава Нобелова награда, нали?
— Не знам — сви рамене ученият. — С тези проблеми се занимават политиците, а не скромни учени като нас. Но разработките на Алиша са, меко казано, дръзки. Не твърдя, че не си струва да се правят подобни опити, но съм убеден, че ключът не е в тях. Той е тук, в тази зала. Трябва само да го открием. — Чамп замълча, после тръсна глава. — Погледни!
Обърна се и нетърпеливо тръгна към една овална маса, покрита със стъкло. Под него се виждаше малък, странно изглеждащ апарат.
— Какво е това? — попита Шон.
— Машината „Тюринг“ — почтително обясни Полиън.
— Нещо общо с Мънк Тюринг?
— Не, става въпроса за Алън Тюринг. Мисля, че Мънк е негов далечен роднина, което е сигурно доказателство, че гените все пак имат значение. Алън Тюринг е гений, спасил живота на милиони хора по време на Втората световна война.
— Лекар ли е бил?