Тайсън довърши упражненията си и отново застана пред вентилатора на прозореца. Погледът му беше привлечен от някакво движение вън на улицата и той надникна през щорите. Видя, че по тясната уличка между редицата от къщи се приближава някаква фигура: жена в светъл панталон и тъмна горна дреха. Тя носеше по нещо в двете си ръце и четеше табелките на вратите. Спря се пред неговата къща, поколеба се, след това сви по пътечката към входа. Тайсън видя на светлината на входната лампа, че това е Керън Харпър, която носи в ръцете си сгънат чадър.
Видя я как опря чадъра на вратата му, след това процепа на пощенската му кутия се отвори и през него се показа сгънат хартиен плик с типичния за армията зеленикав цвят. Тайсън бързо се приближи до входната врата, коленичи и бутна плика обратно навън. Пликът се появи отново и Тайсън отново го бутна обратно, но този път срещна известна съпротива.
— Какво правите? — тихо се обади Керън Харпър. — Махнете се оттам.
— Това някаква сметка ли е? — попита той през процепа.
— Не се правете на идиот. Вземете го.
Той хвана плика и го издърпа от процепа на пощенската кутия. Изправи се и отвори вратата, при което чадърът падна в краката му. Той погледна напред и видя, че Керън Харпър вече е стигнала до средата на пътечката, водеща към улицата. Той вдигна чадъра, забеляза, че на него има етикет на гарнизонната лавка и го хвърли в дневната. После затвори вратата и я последва, продължавайки да държи плика в ръка. Настигна я когато завиваше по улицата. Те мълчаливо продължиха да вървят рамо до рамо.
— По-добре си сложете някакви дрехи, ако възнамерявате да вървите с мен — каза най-накрая тя.
— Горещо е. Какво има в този плик?
— Като го отворите ще видите. Кога ще си поставите телефон?
— Когато реша, че има на кого да се обадя.
— Казано ви бе да си поставите телефон, за да улеснявате работата на следствието.
— Имам телефони в Гардън Сити, Саг Харбър и в апартамента, който съм наел в Манхатън. Не мисля, че мога да си позволя да плащам още един при тази заплата.
— Вярно е, че никой не може да ви нареди да сложите телефон в жилището си, но така ще бъде по-удобно за всички, включително за вас и за семейството ви.
— Ще помисля за това. Хайде да се върнем. Ще ви черпя една бира.
— Трябва да работя.
— Искам да обсъдим предложението ви да дам показания.
— Добре — каза тя, забавяйки крачките си. — Но не можем да говорим в жилището ви.
— Ще си сложа някакви дрехи и ще се поразходим. Елате да видите квартирата ми.
Тя се поколеба, после го последва по обратния път към къщата. Той я покани да влезе и запали настолната лампа до дивана. Огледа я на светло и забеляза, че е облечена с обикновена синя блуза с къс ръкав и светли панталони. Обута беше с бели маратонки.
Керън Харпър на няколко пъти погледна към него, като приковаваше поглед към очите му и внимаваше да не го отклонява надолу към почти голото му тяло.
Тайсън реши, че тя изглежда доста добре в цивилни дрехи. Забеляза и че всъщност е по-слаба, отколкото изглеждаше с униформата — имаше по-малък бюст, по-тесен ханш, и по-силни и издължени крайници.
— Не е лошо за офицер и джентълмен — каза той, показвайки стаята с широк жест. — Мисля, че й липсва огледало, за да изглежда по-просторна. Тя не отговори и го погледна малко особено.
— А, да. Страхувате се от скрити микрофони, а не от хлебарки естествено — каза той и се усмихна. — Бен Тайсън вече помъдрява. Тази сутрин докарах тук частна фирма по охрана, и те ме увериха, че помещенията са чисти. Струваше ми доста пари. Щях да съм доволен, ако бяха намерили нещо. Тогава щяхте да видите как цялата работа щеше да гръмне във вестниците.
— Вие сте предвидлив човек.
— Започвам да ставам такъв. Също така, ако имах телефон, не бих водил по него важни разговори. А ако се опасявате, че аз може да съм сложил някой скрит микрофон, за да запиша разговора си с вас или с някой друг — добави той, — имате думата ми на офицер и джентълмен, че тук няма подслушвателни устройства.
— Нямаше нужда да го казвате — отвърна му тя.
— Да бе, ние сме над тези неща. Но просто за да съм спокоен, може ли да ви претърся, за да се уверя, че вие нямате подслушвателно устройство?
— В никакъв случай — усмихна се тя.
— Само питах — сви рамене Тайсън. — Между другото, не намирате ли, че тази игра приема доста сериозен обрат? Имам предвид, че ми взеха паспорта, напълно съм убеден, че ме следят, и ми ограничиха свободата на движение.
— Това ограничение не е много затормозяващо.
— Тази къща е потискаща. Искате ли да видите и останалите помещения?
— Не. Ако се смятате за мъченик — каза тя доста хладно, — трябва малко да поразширите кръгозора си. Повечето хора никога не са имали такава къща и начин на живот, каквито имате вие. Не знам защо някой трябва да съчувства на човек, който е загубил палата си и се е преместил да живее в къщата на пазача. Половината от хората по земята биха дали мило и драго за къщата на пазача.
Тайсън не отговори. Известно време тя помълча, после каза:
