— Да, чакането е най-тежко. Нямах намерение да протакам нещата, но възможностите ми бяха ограничени от разпоредбите на член 31 от Единния кодекс на военното правосъдие, който, както знаете, предвижда само предварително следствие. И така, има две възможности, една от които трябва да препоръчам в заключителния си доклад: първата е делото да се прекрати, а втората е да посоча основания, че наистина е било извършено нарушение на Единния кодекс на военното правосъдие, и следователно трябва да се предяви обвинение и делото да се предаде за разглеждане на съдебно-следствена комисия, свикана по член 32. Както знаете, моята препоръка не е задължаваща.
— Но въпреки това има известна тежест и затова сега се чудите какво всъщност армията иска да препоръчате.
— Не ме интересува какво искат те — рязко му отвърна тя.
— Опитвате се да проумеете дали не искат вие да поемете отговорността — продължи Тайсън. — Ако Харпър каже „направете го“, системата ще се задейства и ще предаде разследването на военен съд, а вие ще сте отговорна, че сте ги въвлякла в това. Но ако Харпър каже „Не“, те ще свият рамене и с нежелание ще приключат случая, въпреки че препоръката ви не е задължаваща. И тогава журналистическият огън ще се насочи към вас. Не ви завиждам.
Керън Харпър рязко си пое въздух.
— Мога ли да говоря с вас поверително?
— Разбира се.
Тя се поколеба, после започна да говори.
— Вижте, винаги съм смятала, че това е частично инсценирана, нагласена работа. Искам да кажа, защо иначе армията ще иска да стовари толкова голяма отговорност върху един-единствен човек? И защо аз?
— Май вече почнахте да се замисляте, а?
— Това разследване трябваше още от самото начало да бъде поверено на добре обучен екип — на хора от военното разузнаване, ФБР, Министерството на правосъдието или нещо такова. Нямаше да им отнеме много време, само колкото да определят дали фактите дават основание да се предаде делото на съда.
— Вярно. Но досега те не са направили нищо противозаконно.
— Да… може би не е противозаконно. Само дето е необичайно. — Тя го погледна право в очите. — Искам да ви попитам нещо. Опитвал ли се е някой… някой от името на правителството, да говори с вас… да ви предложи сделка? — Керън Харпър изчака. — Е? Говорил ли е с вас някой друг, освен мен?
— Не.
— Виждате ли, лейтенанте, не обичам да ме правят на глупачка, също както на вас не ви харесва да ви превръщат в изкупителна жертва.
— Много добре разбирам как се чувствате.
— И мисля, че и на двамата не ни харесва да сме пешки в нечия игра, чиито правила не знаем.
— Да, така е. Чуйте, майоре, ако сте си мислила, че в случая става въпрос за справедливо раздаване на правосъдие, то сте била твърде наивна още от самото начало. Това разследване е надхвърлило рамките на всичко, за което сме говорили, и на всички доказателства, които сте събрала. Не се учудвайте, ако някой потърси вас и ви посъветва какво всъщност да препоръчате на армията.
Тя се обърна към остъклената стена и се загледа в далечината. Тайсън също погледна през прозорците. Един трансатлантически лайнер цепеше водите на пролива и се скри под дъгата на моста, а оставената от него диря разклати малките увеселителни корабчета. От юг се зададе самолет, който се снижаваше към летище Кенеди. Тайсън си спомни за отпуските, прекарани заедно с Марси, и за местата, където бяха шастливи. И изведнъж осъзна болезнено ясно, че целият този живот е в миналото, а в живота, който го очаква отсега нататък, го дебнат призраците на затвор, развод, финансови проблеми и позорът на доказано или недоказано престъпление.
— Трябва да ви кажа, лейтенанте — Керън Харпър прекъсна размислите му, — че, както вече знаете, аз намерих достатъчно факти, въз основа на които да препоръчам делото да се предаде на съда по обвинение в убийство.
— Тогава го направете.
— Но също така у мен се породиха подозрения, че правителството се опитва да манипулира този случай. А ако това е така, то съществува напълно реална възможност правата ви да бъдат нарушени по време на процеса.
— О, вижте, майоре, правата ми са били нарушени още в деня, когато акушерката ме е плеснала безпричинно по задника. Но понякога властите са принудени да предприемат действия в името на всеобщото благо на обществото, дори ако в резултат на това бъдат погазени интересите на отделния индивид. Къде сте били на адвокатска практика? В някой манастир?
— Говорите така, сякаш защитавате правителството.
— В никакъв случай. Но разбирам, че просто те се опитват да ограничат размера на пораженията, доколкото това е възможно.
Сключили ли сте някаква сделка с армията или с Министерството на правосъдието?
— Не.
— А склонен ли сте изобщо да обмисляте възможността за сключване на такава сделка?
— Зависи от сделката. Не трябва да се приема още първото предложение.
— Значи някой наистина ви е потърсил. Това е противозаконно, когато се намирате под следствие по член 31. Само аз мога да говоря с вас, и то с ваше съгласие.
— Вие можете да се придържате към формалностите. Аз се опитвам да се държа колкото се може по-надалеч от затвора.
