Тя изглежда не можеше да следва добре мисълта му.
— Значи… дневникът се загуби… — каза накрая тя.
— Вероятно е бил сложен в плика с държавните вещи, след което е бил преработен или изгорен, или каквото там правят с окървавените дрехи и вещи. Забелязах, че дневника липсва, когато ми върнаха плика с личните вещи — часовник, портмоне, писма и запалка.
Тя кимна и Тайсън остана с впечатлението, че Керън Харпър оцени добре измислената лъжа.
— Жалко, това щеше да е добър сувенир от войната, който можеше да залегне като основа на мемоарите ви — каза тя.
— Мисля, че никой не се интересува от мемоарите ми.
— Напротив.
Тайсън си запали цигара.
— Значи още не сте влезнали във връзка с тези петимата — Кели, Белтран, Уокър, Симкокс и Калейн? Керън Харпър кимна.
— Но ги издирваме. — Тя извади още един лист от чантата си. — Ще ви разкажа докъде сме стигнали. — Тя погледна надолу към написаното върху листа. — Смятаме, че сте били деветнайсет души, когато сутринта на 15 февруари 1968 сте се приближили към тази болница. Това отговаря ли на истината?
— Предполагам. Само дето не знаехме, че това е болница.
— Постройката — тя явно се подразни. — Сградата, съоръжението. — Да.
— Ние сме във връзка с пет от тези деветнайсет души — Бранд, Фарли, Садовски, Скорело и вие. Артър Питърсън е бил ранен с куршум в гърдите по време на… приближаването или щурма на болницата — продължи тя, — където и е загинал. Така ли е?
— Да.
— Муди е бил леко ранен и се е върнал в бойната си част след едноседмично лечение.
— Да.
— Според вашите думи, Лари Кейн е бил убит по време на сражението вътре в болницата. Смъртният акт в архивите на армията посочва като причина за смъртта куршум в сърцето. Това вярно ли е?
Тайсън не отговори.
Керън Харпър се взира в него в продължение на няколко секунди, после повтори:
— Куршум в сърцето. Тайсън кимна.
— Други двама — Питър Сантос и Джон Манели — продължи тя, — са били убити в Уей, по време на престрелката, описана в книгата на Пикард. Така ли е?
— Да.
— Това се е случило в същия ден, когато е бил убит и капитан Браудър и вие сте станал командир на ротата.
— Точно така.
— А Майкъл Де Тонг е изчезнал в град Уей на 29 февруари, в същия ден, когато са ви ранили. Оттогава няма никакви сведения за него.
Тайсън не отговори.
— Били сте евакуиран същия ден, оставяйки в взвода си тринайсетте души, които са били на мястото на сражението — добави тя. — Както знаем, по-късно, след като сте се върнали в Щатите, са били убити и Бронтман и Селиг. Както казах, Холцман и Муди са загинали вече като цивилни, и така ни остават пет възможни свидетеля, чието местонахождение знаем: Вие, Бранд, Фарли, Садовски и Скорело, и пет свидетеля, за които вярваме, че са още живи, но чието местонахождение още не знаем: Кели, Белтран, Уокър, Симкокс, и Калейн. Възможно е да има още един свидетел — Майкъл Де Тонг, който официално се води като безследно изчезнал по време на бойни действия и се предполага, че е загинал. Така ли е?
Тайсън погледна към своето копие на списъка.
— Звучи правдоподобно.
— Били ли сте някога във връзка с някой от хората, за които нямаме сведения?
Тайсън поклати глава. Понякога хората, които са били заедно на война продължават да поддържат връзка и след това. Всъщност, имаше и срещи, организирани от Дружеството при Първа кавалерийска дивизия. Но, помисли си той, ние преживяхме заедно не едно такова, че надали бихме искали да присъстваме на подобни сбирки или да си изпращаме коледни картички.
— Какво според вас се е случило с Майкъл Де Тонг?
— Откъде бих могъл да знам?
— Смятате ли, че е възможно да е дезертирал?
— Води се безследно изчезнал. Защо да петним паметта му?
— Ако е дезертирал, честта му вече е опетнена.
— Защо да причиняваме болка на семейството му? — рязко отговори Тайсън.
— Защо болка? Ако е дезертирал, може да е жив. Това ще им даде известна надежда.
— Надеждата е просто една отсрочка пред отчаянието. Забравете за това.
— Но то е много важно — каза тя. — Той би могъл да свидетелства, възможно във ваша полза. Комисията на армията за безследно изчезналите ще разследва статута му и ако открие и най-малкия намек за доказателство, че Де Тонг може да е жив… например ваши показания, посочващи евентуална причина за дезертирането му, които да се противопоставят на официалното заключение за безследно изчезнал, и вероятно загинал.
— Дори ако наистина е дезертирал, не вярвам да е преживял падането на Виетнам.
— Може да е успял да се върне в Щатите преди това. Ако е така, може да се е върнал при своите близки някъде из полята на Луизиана. Освен това срокът за давност за дезертиране вече е изтекъл.
— Така ли? Кой пише тези закони? А и на кого изобщо му пука за всичко това? Не и на Майкъл Де Тонг. Нито на мен.
За момент тя сякаш се замисли дълбоко.
— Е, тогава нека да приемем, че всяко зло е за добро. Съгласен ли сте? След като нищо друго не може да се направи, помогнете на армията да намери някаква информация за един от безследно изчезналите си войници. Кажете ми нещо, което да мога да предам на Комисията на армията за безследно изчезналите.
