— Бях женен… Имах вече и син. Спомням си, че се замислих над това, че армията ми плащаше осемдесет долара седмично като офицер от пехотата във Виетнам, а ЦРУ даваше хиляда и двеста процента повече за същата мръсна работа. — Той се усмихна мрачно, после добави: — Освен това съм готов да се обзаложа, че ЦРУ никога не задава на хората си въпроси от рода на тези, които армията ми задава сега. Ако искате да разследвате подозрителни смъртни случаи, попитайте ЦРУ за операция Феникс във Виетнам. Те убиха, или предизвикаха смъртта на близо пет хиляди цивилни лица, които може би бяха, но може и да не бяха симпатизанти на виетконгците. Идете довечера в Лангли, майоре, и ги попитайте. Те работят и през нощта. Аз ще дойда с вас.
— Отговорихте ли на писмото на Кели?
— Не.
— Обаждал ли ви се е пак?
— Не. Спомням се, че видях публикувани имената на американските наемници, заловени и екзекутирани от лявата фракция в Ангола, след като спечелиха войната. Но името на Кели не беше сред тях.
— Навярно мога да проверя това.
— Добре. Идете да попитате тези призраци дали знаят нещо за него и за местонахождението му. И ако мислите, че аз съм експерт по укриване на информация, почакайте докато видите тези играчи. От тях може да научите нещо ново за законите.
— Случаят се отразява във всички средства за информация в национален мащаб, и ако в резултат на това влезете във връзка с някого от тези хора, ще ми се обадите ли?
— Може би. — Тайсън изгаси цигарата си.
— Аз ще ви съобщя незабавно, ако открия някого от тях.
— Малко по-незабавно, отколкото ми съобщихте за Садовски и Скорело, нали?
— Имам право първа да разпитвам предполагаемите свидетели.
— Аз също, стига пръв да ги намеря. — Той си погледна часовника.
— Само още едно-две неща — Керън Харпър погледна към Тайсън и меко каза: — Естествено има и още един евентуален свидетел, чиито показания биха били според мен напълно неопровержими.
— И кой би могъл да бъде това, майоре?
— Знаете за кого говоря, френското правителство ни сътрудничи в издирването и. Както и Ватикана. — Керън Харпър изпи глътка от виното си и продължи: — Откриването на монахиня от френско-виетнамски произход не би трябвало да представлява особена трудност, но се оказа, че е. Ние вярваме, че тя наистина съществува, не само защото вие и Пикард твърдите това. В регистрите на Католическата агенция наистина има сестра Тереза, която се е намирала на това място по същото време, като основните данни за възрастта и произхода й също съвпадат. Какво си спомняте за нея? На колко години беше, например?
— Монахинята от евроазиатски произход; която познавах, беше на около двайсет и пет години. Тя бе потресаващо красива, независимо, че този факт може да не фигурира в регистрите на Католическата агенция. Работеше в диспансера към училището „Жана Д’Арк“. Живееше в един манастир наблизо.
— Как разбрахте, че е монахиня?
— По редица дребни нещица. Като например монашеските й одежди. Кръстчето на врата й. Това, че живееше в манастир. Не излизаше често.
— Саркастичен сте. Попитах ви, защото във Ватикана нямат сведения дали е дала обет.
Тайсън си спомни нещо, което сестра Тереза му беше казала. „Ако извършваме грях, то той не е толкова голям, колкото си мислиш“.
— Знаете ли — каза той на Керън Харпър, — Във Виетнам никой не проверяваше документите особено внимателно. След като тази жена е отгледана от католици в манастир, и след като е успяла да придобие задоволителни медицински умения, тя спокойно можеше да се представя за монахиня и медицинска сестра, независимо дали в действителност е била монахиня или медицинска сестра.
Керън Харпър кимна.
— Следователно… ако тя е била измамничка, когато сте се запознали и ако е продължила да бъде, когато Пикард я е срещнал във френската болница, то е твърде вероятно, че може да излъже и сега.
— Възможно е — сви рамене Тайсън. — Но нямате право да употребявате презрителни думи като „измамничка“. Трябва да проумеете, че виетнамското общество не приема евроазиатците. Естествено е жена като нея да потърси в католическата църква защита, утешение и средства за съществувание. Сигурен съм, че честно си е печелела хляба.
— Убедена съм, че е било така — отвърна Керън Харпър. — Всичко това не е лесно за разбиране, нали? Да се родиш в общество, където от момента на рождението си се превръщаш в парий с ограничени възможности и перспективи. И си принуден да се представяш за монахиня… и да водиш живот, лишен от възможности за лична изява…
— И безбрачие. — Да.
— Вижте, повечето жени-евроазиатки, родени от връзките на френски войници с виетнамки, имат избор между манастира и публичния дом. Публичният дом предлага сходни възможности за защита и утеха, естествено без изискването за безбрачие.
— Очевидно. Познавахте ли сестра Тереза още отпреди този инцидент? — попита тя.
