— Хмм… — Не я попита какво има предвид; и по-добре, защото тя самата не беше сигурна.
Ако намекваше, че е достатъчно помъдряла да не става жертва на слепи увлечения… е, опровержението седеше пред нея под формата на сивоок принц, присвил замислено устни, които току привличаха погледа й.
Файър въздъхна отново и се опита да пренасочи вниманието си. Възприятията й бяха претоварени. Площадът бе един от най-оживените в двореца и, разбира се, целият дворец гъмжеше от съзнания. Около него пък лагеруваше целият Първи полк, с който Бриган бе пристигнал вчера и щеше да замине след два дни. Файър вече бе свикнала да усеща по-лесно съзнанията. Разпозна мнозина войници от полка, макар да бяха далеч.
Отблъсна умовете им, уморена да наблюдава всички наведнъж и да не съумява да реши къде да се съсредоточи. Накрая се насочи към съзнание, което я тревожеше. Приведе се напред и кимна тихо на Бриган:
— Зад теб има момче със странни очи. Говори с деца от двореца. Кой е?
— Видях го — отвърна Бриган. — Дойде с Кътър. Помниш Кътър, нали? Търговеца на животни? Не искам да имам нищо общо с него, той е контрабандист на чудовища и жесток човек. Само че продава много хубав жребец, прилича на речен кон. Бих го купил веднага, ако парите не отиват при Кътър. Нередно е, знаеш, аз да купувам кон, който вероятно е бил откраднат. Но въпреки това може да го купя. В такъв случай Гаран ще ме насоли за прахосничеството. С право, предполагам. Не ми трябва нов кон. Не бих се поколебал обаче, ако наистина е речен кон. Виждала ли си пъстрите сиви коне, милейди, които живеят на свобода край извора на реката? Прелестни създания. Винаги съм мечтал да имам речен кон, но не се ловят лесно.
Конете развързваха езика на този мъж също както на детето му.
— Момчето! — напомни му сухо Файър.
— А, да! Момчето е странно. Не само заради червеното око. Навърташе се край мен, когато отидох да разгледам жребеца. Доста особено се почувствах.
— Какво означава „особено“?
Бриган присви объркано очи.
— Не мога да определя точно. Имаше нещо… тревожно в поведението му. В начина му на говорене. Не ми хареса гласът му. — Той замълча някак подразнено и разчорли неспокойно косата си. — Не го обяснявам добре. Нищо определено у него не даваше повод за безпокойство. И въпреки това предупредих Хана да го отбягва. Тя ми каза, че вече го забелязала и не й харесал. Каза ми, че лъжел. Как ти се струва на теб?
Файър се замисли сериозно над въпроса. Момчето имаше необикновено съзнание, непознато. Не знаеше с какво да го свърже. Не беше сигурна дори как да напипа границите му. Не ги виждаше. Умът му наистина създаваше особено впечатление. Особено, но не в добрия смисъл.
— Нямам представа — отговори тя. — Колебая се… — След миг добави, без да разбира защо: — Купи жребеца, принце, ако така ще се махнат от тук.
Бриган си тръгна, вероятно да изпълни молбата й. Файър остана сама да си блъска главата що за момче е дошло в двореца. Дясното му око беше сиво, а лявото — червено. Само по себе си това бе достатъчно странно. Косата му беше златиста като узряло жито, кожата светла. Изглеждаше десет-единайсетгодишен. Пикиец ли беше? Седеше с лице към нея. В скута му имаше чудовищна мишка с искряща жълта козина. Той завързваше връв около врата й. Файър усещаше някак си, че мишката не му е домашен любимец.
Момчето дръпна връвта, много силно. Мишката изпружи крака.
Той веднага разхлаби връвта. Мишката се просна задъхана в скута му. Момчето се усмихна на Файър, стана и дойде при нея.
— Не я боли. Играем си на задушаване. За забавление — обясни той.
Думите му остъргаха слуха й; и не само тях, остъргаха мозъка й като писък на граблива птица. Едва устоя на порива да си запуши ушите. Когато си припомни тембъра на гласа му обаче, той не й се стори нито необичаен, нито неприятен.
Втренчи се в него хладно, за да не забележи объркването й.
— Игра на задушаване? Забавляваш се само ти и това е гнусно забавление.
Той се усмихна отново. Имаше нещо смущаващо в кривата му, червеноока усмивка.
— Гнусно забавление ли е да налагаш волята си?
— Над безпомощно, уплашено същество? Пусни мишката!
— Другите ми повярваха, че не я боли, но ти си по-умна. И ужасно красива. Затова ще изпълня желанието ти.
Той се наведе и разтвори длан. Мишката се завтече като златна лента и изчезна в пролука между корените на близкото дърво.
— Имаш интересни белези по врата. От какво са? — поинтересува се момчето.
— Не е твоя работа — отсече Файър и отвратена от вторачения му поглед, закри белезите си с шала.
— Радвам се, че поговорих с теб — каза той. — Отдавна си го мечтая. Надмина надеждите ми.
Той се обърна и се махна от площада.
Какво неприятно дете!
За пръв път й се случваше да не успее да прецени нечие съзнание. Дори умът на Бриган, в който не съумяваше да влезе, й предоставяше форма и усещане за барикадите си. Замъглените съзнания на стрелеца и стражите изглеждаха необясними и все пак ги долавяше.
