Дясната й ръка отслабваше и затова трябваше да се оттласква още по-силно с крака.
Белите й дробове крещяха за въздух.
Бързо притъмняваше — ала не защото потъваше в тунела и оставяше слънчевите лъчи зад себе си. Зрителното й поле се стесняваше, пред очите й плуваха черни петна.
В далечината напред зърна светлина — до дупката в леда бяха оставили фенерче, което я очакваше, наред с топли дрехи.
„Няма да успея…“
Сякаш в потвърждение на мисълта й напредването й се забави още повече. Дясната й ръка висеше край тялото й, вече съвсем безполезна. Тя отчаяно размаха крака.
До ушите й се донесе тътен.
Джейда погледна нагоре и видя ярка светлина, която прелетя край нея през прозрачния лед и се насочи към входа на тунела зад гърба й.
Тя протегна ръка и опря дланта си в леда.
„Помогнете ми…“
Ала те се отдалечиха и я оставиха сама.
Атевето на Грей летеше към утринната светлина. Монк седеше зад него, а Ковалски ги следваше с втората машина. Отворът на тунела пред тях се уголемяваше. От двете му страни тъмнееха човешки фигури.
„Корейци“ — беше казал Дънкан, но Пиърс знаеше, че всъщност са
Как ги бяха открили? Страхът за Сейчан и Рейчъл възпламени кръвта във вените му. Затова ли жените още не бяха пристигнали? Пленили ли ги бяха? Той си спомни напрегнатия и кратък разговор със Сейчан и как тя му се сопна.
„Сигурно са я държали под прицел“.
Това обаче му даваше една надежда.
Севернокорейците очевидно искаха да заловят него и Ковалски и най-вероятно щяха да се опитат да ги хванат живи.
Поне отначало.
Грей не страдаше от такива скрупули.
Чу първите гърмежи на зигзауера на Дънкан.
Докато противникът насочваше цялото си внимание към входа на тунела и приближаващия се рев на атеветата, Рен беше изненадал корейците в гръб.
При внезапната атака от неочаквана посока Пиърс чу изумени крясъци. Монк се надигна зад него и откри огън над рамото му, като вся още по-голяма паника.
Грей даде максимум газ и се възползва от моментния хаос и объркването на корейците, които се чудеха как да реагират на това нападение от две страни.
На светлия фон на отвора се появи тичащ боец с насочен напред автомат и Кокалис го повали с един изстрел.
Грей заобиколи трупа отляво, Ковалски отдясно. Изхвърчаха на светло, удариха спирачки и когато атеветата поднесоха и се завъртяха, започнаха да стрелят във всички посоки. Дънкан рязко отвори задната врата на автобуса, изскочи навън и откри огън отвисоко.
Бойците в зимни камуфлажи се натръшкаха върху леда — или бяха улучени, или залягаха с надеждата да се слеят със заобикалящата ги белота.
Пиърс обаче знаеше, че корейците са много повече и по-добре въоръжени от неговия отряд. Вълната всеки момент щеше да се обърне насреща им. От пързалящите се атевета вече рикошираха куршуми и напукваха леда наоколо.
Имаха една-единствена цел: да спечелят време.
По негово указание Вигор чакаше Джейда в криптата и щеше да й помогне с каквото може. Но пък монсиньорът изобщо не изглеждаше добре.
Затова Грей продължаваше да натиска спусъка и мислено умоляваше Джейда да побърза.
Джейда мъчително напредваше към далечната светлина, като риташе с крака и гребеше със здравата си ръка. Зад себе си чуваше изстрели — другарите й се отказваха от живота си за нейната цел. Тяхната саможертва й даваше сили да се бори с инстинктивното си желание да вдиша. Белите й дробове горяха. За сметка на това тялото й се вледеняваше и натежаваше като олово.
И тогава нещо я блъсна и профуча покрай нея и тя сепнато ахна и от устата й се изниза броеница от въздушни мехурчета. Беше кафяв женски тюлен, лъскав и гъвкав. Претърколи се във водата, обърна се към нея и плавно обиколи около кръста й, като се отъркваше в кожата й, после пак се завъртя напред и подканящо зачака.
През пристъпите на разкъсващата я агония от огън и лед Джейда разбра.
Протегна здравата си ръка и се хвана за опашката му. Тюленът се стрелна напред, просто стреснат или целеустремен, заплува към дупката в пещерата, най-близкия излаз на повърхността, и повлече Джейда след себе си.
Младата жена съсредоточи всичките си сили в пръстите си и се вкопчи в него.
След секунди стигнаха до светлината и полетяха нагоре. Джейда изскочи на повърхността и отчаяно си пое дъх. Тюленът се заклатушка до нея: наблюдаваше я с лъскавите си кафяви очи, сякаш за да се увери, че е добре. Когато дишането й се поуспокои, тя си позволи да се зачуди на гледката. Дали животното просто проявяваше майчински инстинкт и помагаше на ранен бозайник? Или на помощ всъщност й се притичаше душата на острова?
Така или иначе, Джейда мислено благодари на всички богове. Тюленът няколко пъти повдигна нос във въздуха и отново се гмурна във водата.
Тя заплува към ръба, където висеше завързаното от Грей въже, и се изтегли по улея. Щом се покатери горе, запълзя на четири крака, като оставяше алени следи от ранената си ръка.
Стигна до приготвените одеяла и бързо се избърса. Имаше и дрехи, но тя не им обърна внимание. Не знаеше дали има време да се облече, затова само хвърли раницата, намъкна канадката и вдигна ципа й.
