Взривът прозвуча така, сякаш земята се разцепваше, придружен от огън, пушек и дъжд от стоманени шрапнели.
Ковалски изгуби контрол над мотора, падна настрани и се запързаля към горящия танк, който продължаваше да се движи по инерция и заплашваше да го смаже.
Сейчан даде още повече газ, изпревари намаляващото скоростта си чудовище, зави зад следващата барака и полетя към главния път. Очевидно възнамеряваше да се притече на помощ на Ковалски, но когато навлязоха в облака дим, завариха здравеняка да спринтира към портала.
Този човек просто смърт не го ловеше.
Грей се обърна назад и видя, че експлозията почти е стопила предницата на танка. Той вече не представляваше заплаха, ала това съвсем не означаваше, че са в безопасност.
Стигнаха до входа съвсем малко преди Ковалски.
Запъхтян, той насочи показалец към Грей и след това към Сейчан.
— Другия път… гледайте да не се… бавите толкова!
Останалите от ударния отряд вече се готвеха за оттегляне.
И не без основание.
От всички посоки в лагера към тях се насочваха фарове на джипове и бронетранспортьори.
— Да се махаме! — каза Пиърс от седалката на мотоциклета.
Един китаец от триадата избута нов мотор до Ковалски и с уважение го потупа по рамото.
Според плана им камионът трябваше да се насочи към Пхенян, където щяха да го изоставят и да се разпръснат по предварително уговорените тайни квартири из града. Там щяха да ги очакват нови китайски документи, с които щяха да минат границата.
Грей и компания щяха да минат по друг път с мотоциклетите — в посока, обратна на столицата.
Само че нямаше да са сами.
Гуанин закуцука към тях, като щадеше десния си крак. Джуан я придържаше през кръста, стиснал сабята в другата си ръка.
Като видя майка си, Сейчан се напрегна, но сега не беше моментът за щастливи семейни срещи. Сякаш в потвърждение на това отново се разнесоха изстрели. И все пак майка и дъщеря се спогледаха през дима, неловко и нервно. Явно се нуждаеха от време, за да проумеят случващото се.
Още преди главатарката и нейният помощник да стигнат при тях, други членове на триадата им докараха мотор. Джуан прибра сабята в ножницата на гърба си и седна зад кормилото. Гуанин се качи зад него, без да откъсва поглед от Сейчан.
Останалите от ударния отряд се събраха при камиона.
Прозвуча последен вик и тежката машина и трите мотоциклета минаха през разбития портал. Щом напуснаха границите на лагера, набраха скорост. По-малко от половин километър нататък от шосето се отклоняваше крайречен път.
Сейчан зави по него и другите два мотора я последваха.
Камионът продължи към Пхенян, а мотоциклетите навлязоха в мочурливия район покрай брега на Тедонган. Огряна от ярките звезди и сияещата комета, реката стигаше чак до Жълто море, само на четирийсетина километра от лагера.
Грей забеляза, че Сейчан час по час поглежда в огледалото. Взираше се в майка си, ала нито за миг не намаляваше скоростта и се носеше пред другите сякаш преследвана от призрак из блатата.
И може би беше точно така.
Призракът на майка й… привидение, придобило плът и форма.
Но помиряването на минало и настояще трябваше да почака.
Пиърс гледаше напред. Знаеше какво още им предстои. Нямаше да е лесно. Въпреки че бяха избягали от лагера… трябваше да се измъкнат и от Северна Корея.
12.
— Искам да проверя нещо — каза Джейда.
За пръв път си задаваше въпроса дали допълнителната екскурзия из тези пустинни краища с навяващи пясъци и заседнали на сушата ръждясващи кораби няма да се окаже полезна. Обикновено не проявяваше интерес към историята, особено към всички тези приказки за Атила и реликвите на Чингис хан. Но споменаването на древния кръст, изваян от метеоритен метал — виж, това вече събуди интереса й.
— Според вашите думи кръстът е ключът към предотвратяването на катастрофа, която би трябвало да настъпи на написаната върху черепа дата — обърна се тя към отец Йосип.
Свещеникът кимна, хвърли поглед към избелял астрономически календар на стената, който сякаш идваше от времето на Коперник — беше със стилизирани съзвездия и астрономически означения, — и каза:
— Да. След около три дни.
— Добре. — Астрофизичката се обърна към Монк.
— Имаме потвърждение от друг източник, което също предполага катастрофа на тази дата. Явление, свързано с кометата.
Вигор и Рейчъл насочиха вниманието си към Кокалис. Явно искаха да чуят повече за това потвърждение, но той само скръсти ръце.
Монсиньорът въздъхна, очевидно раздразнен от тази потайност, и подкани Джейда:
— Продължавайте. Казахте, че може би знаете как този кръст ще спаси света.
— Чисто предположение — предупреди младата жена. — Но първо искам да опитам нещо.
И се обърна към Дънкан.
Всички погледи също се отправиха към него. Той се поизправи и на лицето му се изписа изненада и смут.
— Да?
— Би ли извадил черепа и книгата? — помоли го Джейда. — Сложи ги на масата.
Изчака Рен да го направи и забеляза отвратено свитите му устни, докато държеше реликвите.
— Още усещаш енергийно излъчване от тези предмети, нали?
