Окото господне полностью

— Да. — Дънкан изтри пръсти в панталона си, сякаш се опитваше да се избави от усещането.

Джейда погледна двамата духовници.

— Ако Чингис хан е открил този кръст в гробницата на Атила, може ли да го е взел със себе си? Да го е носил като талисман например?

Вигор сви рамене.

— След като е научил за значението му от завещанието на Илдико, предполагам, че това е дори много вероятно.

— Чингис хан е сметнал за свой дълг да го пази до края на живота си — съгласи се отец Тараско.

— А може би и след това. — Монсиньор Верона посочи черепа и книгата и внимателно се вгледа в младата астрофизичка. — Да не би да намеквате, че кръстът е облъчил телесните му тъкани, че е бил радиоактивен?

— Едва ли е бил радиоактивен — възрази тя, въпреки че я сърбяха ръцете да провери, като проучи черепа с уредите, останали в багажа й на борда на хеликоптера.

— Мисля, че кръстът е излъчвал някаква енергия, която е оставила отпечатъка си върху тялото му и може би е изменила тъканите му на квантово равнище.

— За каква енергия става дума? — полюбопитства Рейчъл.

— Тъмна енергия — отвърна Джейда, доволна да пренасочи разговора от историята към точната наука. — Енергия, свързана с раждането на нашата вселена. И въпреки че тя съставлява седемдесет процента от енергията, останала след Големия взрив, все още не знаем какво представлява и откъде идва, а само, че е фундаментално свойство на битието. Това обяснява защо вселената се разширява експоненциално, а не се смалява.

Вигор повдигна вежди.

— И вие смятате, че кръстът е съдържал такава енергия, така ли? Нещо като… акумулатор?

— Грубо казано, да. Възможно е. Не съм в състояние да дам категоричен отговор, без да го проуча. Но тези неща са точно в моята област. Теоретичните ми изчисления предполагат, че тъмната енергия е резултат от взаимна анихилация на виртуални частици в квантовата пяна, която изпълва цялото пространство и време във вселената.

Неразбиращите им изражения я принудиха да се опита да опрости обяснението си.

— Това е самата тъкан на пространство-времето. Тъмната енергия е движещата сила зад квантовата механика и е свързана с всички фундаментални сили във вселената. Електромагнитни, слаби и силни ядрени взаимодействия — всичко, което предизвиква привличане между обектите.

— Като гравитацията ли? — попита Дънкан.

Тя признателно го потупа по рамото.

— Точно така. Тъмната енергия и гравитацията са тясно свързани концепции.

Рейчъл намръщено се втренчи в Монк, после се обърна към Джейда и с целеустремеността на родена следователка стреля право в тайната, която криеха от тях.

— С риск да стана досадна, според вас защо този кръст излъчва тъмна енергия?

— Защото кометата, която в момента свети в небето, прави тъкмо това.

Думите й накараха всички да се разшават неспокойно. Астрофизичката пак погледна Кокалис. Разбираше, че е преминала границата, но смяташе, че Рейчъл заслужава отговор. Тази жена имаше аналитичен ум, който Джейда започваше да уважава. Щеше да е глупаво да я държат в неведение.

Монк леко сви рамене. Оставяше я да прави каквото знае.

Тя прие жеста му като знак на съгласие и допълни обяснението си.

— Или поне траекторията на кометата проявява известни гравитационни аномалии, които напълно съответстват на моите теоретични изчисления.

— А кръстът? — попита Йосип.

— Вие казахте, че кръстът е направен от паднала звезда. От метеорит. — Джейда си спомни метеорния дъжд на видеозаписа от Аляска. — Чудя се дали въпросният метеорит не е бил къс от тази комета, паднал на земята при предишното й преминаване.

Рейчъл се замисли над тази възможност.

— Кога е било предишното преминаване на кометата?

— Преди около две хиляди и осемстотин години.

— Значи към осемстотната година преди Христа. — Рейчъл се обърна към отец Тараско. — Това свързва ли се по някакъв начин с всичко, което сте научили за кръста?

Свещеникът унило почеса стърнището по брадичката си.

— Илдико пише само, че кръстът бил направен от звезда, паднала много преди свети Тома да се отправи на Изток.

Отговорът му ги разочарова. Нямаше да е зле да получат категорично потвърждение.

Йосип изведнъж подскочи на мястото си.

— Чакайте! — Пресегна се и прелисти пергаментите на Илдико. — Погледнете тук!

19:38 ч.

Отец Тараско постави един от листовете в средата на масата. Вигор се изправи, за да вижда по-добре.

Приятелят му посочи изображението в центъра на пергамента.

— Според Илдико тези три знака били гравирани върху ковчежетата с черепа и кръста.

Монсиньор Верона намести очилата си за четене. Символите бяха много бледи и приличаха на китайски: група от три йероглифа с латински думи под всеки от тях.

Той се надвеси над листа и преведе на глас латинския текст.

— Думата под първия йероглиф означава „две дървета“. — Знакът наистина приличаше на дървета. — Втората е „заповядвам“, а третата — „забранени“.

Йосип му посочи последния знак.

— Обърни внимание, че третият йероглиф е комбинация от първите два. Онзи, който означава „забранени“.

Вигор не разбираше накъде клони приятелят му.