— Сигурно сте изненадана от английския ми — започна с усмивка той, ала този път това не бе дежурната гримаса, която ми пробутваха местните. Взирах се в една от най-топлите усмивки, които някога бях виждала. Той продължи да стиска ръката ми малко по-дълго, отколкото трябва.
— Израснах в Англия и учих в Кеймбридж. Всички в министерството говорят по малко английски. Все пак английският е езикът на петрола.
Освен това гласът му бе с най-топлия и дълбок тембър, който някога бях чувала — неизбежно правиш асоциация с пчелен мед, стичащ се от лъжица. Дори тенът му бе златист. Кехлибарените очи ме наблюдаваха внимателно от лице с маслинова кожа, обрамчено със силно чуплива пепеляворуса коса. Когато се усмихваше, а той често го правеше, около очите му се събираше мрежа ситни бръчици, издайнически белег, че прекарва доста време на открито. Спомних си за тениса и се усмихнах.
— Заповядайте, седнете — покани ме той и посочи красив гравиран стол от палисандрово дърво. Мина зад бюрото, включи интеркома и изрече няколко думи на арабски. — Ще ни донесат чай — обясни. — Доколкото разбрах, сте отседнали в „ар-Риад“. Храната там е главно от консерви и не е много вкусна, въпреки че хотелът е прелестен. Щом приключим срещата, ще ви заведа на обяд, стига да нямате други планове. След това ще можете да разгледате града.
Все още бях объркана от топлото посрещане и предполагам, че изражението ми ме е издало, защото той попита направо:
— Сигурно се чудите защо ви приех толкова бързо?
— Трябва да призная, че се бях приготвила да прекарам часове в чакане.
— Знаете ли… Може ли да ви наричам Катрин?… Чудесно, в такъв случай и ти ми казвай Камил, така нареченото ми християнско име. В нашата култура се смята за непростима грубост да откажеш нещо на жена. Никой истински мъж не бива да допусне подобно нещо. Ако дамата заяви, че иска среща с министър, не можеш да я оставиш в някоя чакалня, трябва да бъде приета незабавно! — Той се засмя с чудесния си златен глас. — Докато си тук, може да ти се размине дори убийство, след като вече знаеш как да се измъкнеш.
Дългият римски нос на Камил и високото чело ме накараха да погледна профила му, който сякаш бе взет от някоя древна монета. Нещо в него ми се стори познато.
— Ти си кабил, нали? — попитах неочаквано.
— Ами да! — Стори ми се много доволен. — Как разбра?
— Предположих — отвърнах аз.
— Браво, забележително. Голяма част от служителите в министерството са кабили. Ние, кабилите, представляваме петнайсет процента от населението на Алжир, но заемаме осемдесет процента от високите държавни постове. Златистите очи ни издават. Така е, защото много обичаме да се взираме в парите — разсмя се той.
Стори ми се в удивително добро настроение, затова реших, че е моментът е подходящ да повдигна най-трудния въпрос, въпреки че не бях сигурна как да подходя. Все пак партньорите бяха изгонени от кабинета му, за да отиде да играе тенис. Какво би го спряло да ме стисне за ухото и да ме изрита? Но вече бях попаднала в светилището му и едва ли скоро щях да имам подобен шанс. Реших да се възползвам от предимството.
— Виж, има нещо, което трябва да обсъдя с теб, преди колегата ми да пристигне в края на седмицата — започнах аз.
— Кой колега? — попита той и се настани зад бюрото. Само ми се стори или изведнъж се затвори в себе си?
— По-точно мениджърът ми — уточних. — Във фирмата ми са решили, че след като договорът ни не е подписан, трябва да изпратят представител на ръководния състав да наглежда работата. В интерес на истината с идването си днес тук престъпих всички правомощия. Само че прочетох договора — продължих да обяснявам аз. Извадих документа от куфарчето си и го шляпнах на бюрото. — Честно казано, така и не разбрах защо му е на някой да наглежда работата.
Камил погледна договора, след това вдигна очи към мен. Притисна длани като за молитва и сведе глава над тях, за да помисли. Сега вече бях сигурна, че съм прекалила.
— Значи не се притесняваш да нарушаваш правилата — заговори най-сетне той. — Много интересно… Би ли ми казала защо?
— Това е проектодоговор за услугите на консултант — обяснявах аз и сочех недокоснатия договор на бюрото му между нас. — Тук е написано, че трябва да правя анализ на петролните ресурси, както подземни, така и на склад. Единствено то, от което се нуждая, е компютър… и подписан договор. Шефът само ще ми се пречка.
— Разбирам — отвърна Камил, без да се усмихва. — Ти ми обясни всичко, без да съм те питал. Нека въпреки това да ти задам друг въпрос. Запозната ли си с числовия ред на Фибоначи?
Едва се сдържах да не ахна.
— Отчасти — признах аз. — Използва се за проекти на борсата. Би ли ми казал защо те интересува това, или искаш сама да позная?
— Ще ти кажа, разбира се. — Камил натисна някакъв бутон на бюрото си. След малко влезе чиновник, връчи му кожена папка и веднага излезе.
