Смит напълни пушката и влезе в гората. Наскоро се чу изстрел, малко по-късно още един. Смит се върна тържествуващ. Той носеше две убити птици — един гамрай и една банкивска кокошка. Гамраят беше много едра птица с черни и бели пера, а дивата кокошка, напротив, беше по-дребна от нашите питомни кокошки, но много красива, с пъстри пера.
— На този остров може да се живее, сър — каза плантаторът, зарадван от своята сполука. — Гората е пълна с дивеч. Изглежда, че диваците не ходят на лов.
— Ходят — казах аз, — но с копия и стрели мъчно може да се убие нещо.
— Вярно — съгласи се плантаторът. — Тази дива кокошка живее из гъсталаците и бяга при най-малкия шум.
— Само това ли знаете за нея? — попитах аз.
— О, не само това — усмихна се Смит.
— А какво още знаете?
— Зная, че месото й е много вкусно, и вие още днес ще се убедите в това. Разбира се, ако Стерн се съгласи да я сготви…
— И нищо повече?
— А какво още трябва да зная, сър? — учуди се Смит.
— Например, че тя е прабаба на нашите кокошки, че най-напред е била опитомена в Индия няколко хиляди години преди нашата ера и оттам е пренесена в целия свят…
— А тук кой я е пренесъл, щом на острова не е стъпвал досега бял човек? — попита Смит. — Може би Магелановите моряци?
— Не вярвам. Магелановите моряци не са се занимавали с птицевъдство. Предполагам, че банкивската кокошка, както и много други животни и птици живеят тук още от времето, когато този остров е бил съединен с Африка и Индия.
— С Африка и Индия? — изненада се плантаторът. — Нима тия два континента някога са били съединени?
— Да — потвърдих аз. — Африка е била съединена не само с Индия, но и с Америка. Но в течение на милиони години вълните са извършили своето разрушително дело, постепенно са разкъсали част от сушата, а друга част потънала в морето. Нищо ли не сте чували за Атлантида?
— Чувал съм — каза Смит, — но какво беше, не помня.
— Атлантида се е простирала от дванадесетия до четиридесетия градус северна ширина в Атлантическия океан. Древният философ Платон пише, че на тази обширна земя живеел войнствен и храбър народ — атлантите. Те воювали срещу древните елини и стигали чак до Египет. Но веднъж настъпило бедствие — силно земетресение и наводнения унищожили Атлантида за един ден и една нощ. Над водата сега се издигат само най-високите й върхове — днешните Азорски и Каролински острови, Мадейра и Зеленият нос. Учени като Ориген, Порфир, Ямблик, Хумболд и други отричат съществуването на Атлантида, но Плиний, Алтан, Енгел, Турнафор, Бюфон го признават. И ако ние приемем, че Платон и другите са прави, трябва да се съгласим, че потъналата Атлантида някога е свързвала Африка с Америка. Предполага се, че е съществувала суша, която някога е свързвала Южна Африка с Индия и също е потънала като Атлантида. Може би нашият остров е част от тази потънала суша.
— Много далеч отидохме — снизходително се усмихна Смит. — От една обикновена кокошка до потънал континент. Това за Атлантида приказка ли е или наука?
— Предположения на науката, сър.
— Аз вярвам в науката — заяви Смит, — но не и в нейните предположения. А тази птица каква е?
— Това е гамрай, от рода на птиците носорози — отговорих аз. — Виждате ли нейния здрав извит клюн? Тя може да убие човек, ако го удари по главата.
— Опасна птица! — възкликна капитанът. — Ас какво се храни? Вярвам, не с човешко месо?
— Разбира се, че не. Тя не е придирчива, храни се с плодове и дребни животни. Но знаете ли кое е най-интересното? Тя е като старите феодали, които са заключвали жените си в замъци, оградени с крепостни стени.
— Нищо не разбирам — сви рамене капитанът.
— Ще ви обясня — обърнах се към Стерн, защото Смит не ме слушаше. Той беше клекнал до гамрая и разглеждаше перата му. — Женската си намира удобно жилище в хралупата на някое сухо дърво, оскубва меките си пера, направя си гнездо, снася пет-шест яйца и ляга да ги мъти, а мъжката я зазижда с глина. Оставя й само една малка дупка, през която я храни.
— Наистина ли? — попита капитанът. — А защо я зазижда? Вярвам, че не от ревност като феодалите?
— За да я предпази от враговете й. Женската стои зазидана, докато малките се излюпят и им поникнат пера. След това мъжката разбива с клюн глината и повежда семейството си по дърветата…
— Но аз трябва да призная — обади се Смит, — че месото на птиците носорози е малко жилаво. Преди да го опечем, трябва да го увием в листа от пъпешово дърво.
