Освободена любов полностью

Не искаше да знае. Не още.

Джон загаси лампите и отиде до душа. Докато чакаше да потече топлата вода, се облегна на студения мрамор и обви ръце около себе си. Имаше някаква абсурдна нужда да бъде прегърнат от някого, така че беше добре, че е сам. Въпреки че промяната трябваше да го направи по-силен, изглежда го беше направила още по-малко мъжествен.

Замисли се за убийството на онези лесъри. В мига след като ги промуши, придоби съвършено ясна представа кой е и каква сила притежава. Но после тя беше избледняла и той дори се съмняваше, че е почувствал нещо.

Застана под душа.

Боже. Усещаше струята, сякаш в кожата му се забиваха игли и когато опита да се сапуниса с френския сапун, купен от Фриц, сякаш нанесе киселина за акумулатор върху тялото си. Трябваше да се насили да измие лицето си и въпреки че беше страхотно да има брада по челюстта си за първи път в живота си, мисълта за допира на бръснача беше отблъскваща. Все едно да прекара ренде по страните си.

Изми тялото си възможно най-внимателно и когато достигна до интимните си части, направи това, което беше правил през целия си живот — плъзна бързо ръка около тестисите си и после…

Този път ефектът беше различен. Втвърди се. Членът му се втвърди.

Странно беше да използва тази дума. Но той определено имаше такъв. Нещо, което мъжете притежаваха. Нещо, което мъжете използваха…

Ерекцията му спадна. Просто членът му спря да се подува и удължава. Стягащата болка ниско в корема му също изчезна.

Той се изплакна от сапуна, твърдо решен да не си създава допълнителни проблеми, свързани със секса. Вече имаше достатъчно. Тялото му беше като кола с дистанционно управление, чиято антена е счупена. Всички в класа щяха да го зяпат. А и му хрумна, че Рот сигурно знаеше за пистолета, който беше носил у себе си, докато бяха в града. Блей и Куин все някак трябваше да са го домъкнали до дома му и им се е наложило да дадат обяснение. Познавайки Блей, той сигурно се бе опитал да предпази Джон и бе поел цялата вина за деветмилиметровото оръжие. Ами ако го изхвърлеха от програмата? Никой нямаше право да носи оръжие в свободното им време. Никой.

Джон излезе изпод душа. Избърсване с хавлиена кърпа беше изключено. Въпреки че бе студено, предпочете да изсъхне от само себе си, докато си мие зъбите и реже ноктите. Зрението му беше изключително изострено в тъмнината, така че намирането на нужното не беше проблем. Да избягва огледалото обаче беше. По тази причина отиде в спалнята си.

Отвори дрешника и извади торба от „Абъркромби и Фитч“. Фриц се беше появил пред вратата му с нея преди около седмица и когато Джон огледа дрехите, реши, че прислужникът си е загубил ума. Вътре имаше чифт чисто нови огромни джинси, пуловер с размерите на спален чувал, тениска с размер XXXL и маратонки „Найк Еър Шокс“ номер четирийсет и девет в лъскава кутия.

Оказа се, че както винаги Фиц е бил прав. Всичко му беше по мярка. Дори маратонките с размерите на лодка.

Джон се загледа надолу към краката си и реши, че тези найкове трябваше да вървят в комплект със спасителен пояс и котва. Толкова бяха огромни.

Излезе от стаята, като движеше краката си непохватно и разперил ръце настрани за баланс.

Стигна до главното стълбище и вдигна глава към тавана с изрисуваните образи на велики воини.

Помоли се и той някой ден да стане такъв. Но не виждаше как това би се случило.

Фюри се събуди до жената на мечтите си. Или може би сънуваше?

— Здравей — каза Бела.

Той прочисти гърло, но гласът му пак пресекваше, когато проговори.

— Наистина ли си тук?

— Да. — Тя взе ръката му и приседна на ръба на леглото. — Точно тук съм. Как се чувстваш?

По дяволите, беше я разтревожил, а това не бе добре за бебето.

С малкото му останала енергия той направи мислено прочистване на съзнанието си, хигиенизация на мозъка, отърва се от всички последици от червения дим, който беше пушил, както и от летаргичността, която беше последствие от нараняването и от съня му.

— Добре съм — каза и повдигна ръка, за да потърка здравото си око. Идеята не се оказа удачна. Стискаше в ръка нейния портрет — смачкан, сякаш го беше прегръщал в съня си. Тикна парчето хартия под завивките, преди тя да успее да попита какво е. — Ти трябва да си в леглото.

— Мога да ставам по малко всеки ден.

— Все пак трябва да…

— Кога можеш да свалиш превръзките?

— Вероятно сега.

— Искаш ли да ти помогна?

— Не. — Последното, от което се нуждаеше, беше тя да открие едновременно с него, че е ослепял. — Но ти благодаря.

— Да ти донеса ли нещо за ядене?

За него мил жест от нея беше по-болезнен от удар с щанга в ребрата.

— Благодаря, но след малко ще повикам Фриц. Ти трябва да си легнеш.

— Имам още четирийсет и четири минути. — Тя погледна часовника си. — Четирийсет и три.

Той се поизправи, като се избута с ръце и придърпа завивката по-високо, така че да прикрие по-голяма част от гърдите си.

— Ти как си?

— Добре. Уплашена, но добре.

Вратата се отвори със замах и без почукване. Зейдист влезе и се втренчи в Бела, сякаш се опитваше да прецени жизнените й показатели според изражението на лицето.