Освободена любов полностью

Рейдж се приближи към Ви едва забележимо, а Зейдист застана до Фюри.

Рот се изправи на крака.

— Да прекратим приказките на тази тема.

— Не, изслушайте ме. — Фюри стана от креслото. — Скрайб Върджин иска мъж от Братството, нали така? Нужен й е за продължаване на расата, нали? Защо трябва да си ти?

— Кой друг, по дяволите? — изръмжа Ви и зае застрашителна поза.

— Защо не… аз?

В последвалата тишина и граната да беше избухнала под бюрото на Рот, никой не би забелязал. Братята се втренчиха във Фюри, сякаш му бяха поникнали рога.

— Защо да не бъда аз? На нея й е нужно само ДНК. Всеки член на Братството би трябвало да е способен да изпълни ролята. От древен род съм. Кръвта ми е добра. Защо да не мога?

Зейдист въздъхна.

— Мили боже.

— Няма причина аз да не мога да бъда Примейл.

Агресивността на Ви започна да го напуска и лицето му придоби изражение, сякаш бе ударен в гръб с тиган по главата.

— Защо би направил такова нещо?

— Ти си ми брат. Ако мога да поправя нещо нередно, защо не? Няма жена, която да желая. — Гърлото му се стегна и той го потърка. — Ти си син на Скрайб Върджин. Можеш да й предложиш размяната. Ако някой друг го направи, вероятно би го убила, но не и теб. — Той отпусна ръката си. — Увери я, че аз ще бъда дори по-подходящ, защото не съм обвързан с никоя.

Ви не откъсваше очи от лицето на Фюри.

— Не е редно.

— Нищо в цялата история не е редно. Но това е без значение. — Фюри погледна към изящното френско бюро и очите му срещнаха тези на краля. — Рот, ти какво ще кажеш?

— Мамка му — гласеше отговорът.

— На място казано, но не е отговор на въпроса ми.

Гласът на Рот беше тих. Наистина тих.

— Не говориш сериозно.

— Имам да наваксвам за няколко века въздържание. Какъв по-добър начин от това? — Беше предвидено да прозвучи като шега, но никой не се засмя. — Хайде, кой друг може да го направи? Всички сте обвързани. Единствената друга възможност е Джон Матю, защото във вените му тече кръвта на Дариъс, но Джон не е член на Братството и кой знае дали някога ще бъде.

— Не. — Зейдист поклати глава. — Не… Това ще те убие.

— Да, възможно е да правя секс до смърт. Но с изключение на това, всичко ще е наред.

— Няма да имаш свой живот, ако го направиш.

— Разбира се, че ще имам. — Фюри знаеше накъде клони Зи и по тази причина насочи вниманието си обратно към Рот. — Ще позволиш на Ви да бъде с Джейн, нали? Ако го направя, ще ги оставиш да бъдат заедно.

Това, разбира се, не беше редно. Не се даваха заповеди на крал — и по традиция, и по закон. А също и защото той би ти сритал задника така, че да прелетиш през целия щат Ню Йорк. Но в момента Фюри никак не го бе грижа за протокола.

Рот пъхна ръката си зад очилата и отново направи ритуала с потъркването на очите. После изпусна дълга въздишка.

— Ако някой може да се справи с рисковете, присъщи на връзката с човек, това е Ви. Така че… да, ще позволя.

— Значи ще ми позволиш да го заместя. А той ще отиде при Скрайб Върджин.

Часовникът в ъгъла на кабинета заби с ритмични удари, подобно на сърце. Когато те спряха, всички погледнаха към Рот. След миг кралят заяви:

— Така да бъде.

Зейдист изруга. Бъч подсвирна тихо. Рейдж захапа една близалка.

— Добре тогава — заключи Фюри.

Мили боже, какво направих!

Очевидно всички си мислеха същото, защото никой не помръдна, нито обели дума.

Вишъс беше този, който наруши мълчанието… Изведнъж се втурна към него. Фюри не разбра какво му се случва. В една секунда се канеше да запали нова цигара, а в следващата Ви го обгръщаше с масивните си ръце, оставяйки го без дъх.

— Благодаря ти — заговори Ви пресипнало. — Благодаря ти. Дори тя да не те допусне, пак ти благодаря, братко.

— Избягваш ме, Джейн.

Джейн вдигна поглед от компютъра си. Манело се беше настанил пред бюрото й, с ръце, поставени на кръста. Присвитите му очи даваха да се разбере, че няма намерение да ходи никъде. Кабинетът й беше с приличен размер, но присъствието му го караше да изглежда миниатюрен.

— Не те избягвам. Опитвам се да наваксам отсъствието си през уикенда.

— Глупости. — Той скръсти ръце пред гърдите си. — Почти четири следобед е. Обикновено досега бихме се хранили заедно поне два пъти. Какво има?

Тя се облегна на стола си. Лъжите никога не й се бяха удавали особено, но се канеше да развие това умение.

— Още се чувствам зле, Манело, а и съм затънала до гуша в работа. — Нищо от това не беше лъжа. Но го каза само за да прикрие онова, което премълчаваше.

Последва дълга пауза.

— Заради снощи ли е?

Тя примигна и се предаде.

— Чуй ме, Мани… Съжалявам. Не можем да го правим отново. Мисля, че си чудесен. Наистина го мисля. Но аз съм…

Спря по средата на изречението. Почувства необходимост да каже, че е влюбена в друг, но това беше абсурдно. Нямаше друг.

— Заради службата ли е? — попита той.

Не, просто нямаше усещането, че е редно.

— Знаеш, че не е добра идея, дори да го пазим в тайна.

— Ами ако напуснеш? Тогава какво?

Тя поклати глава.

— Не. Аз просто… не мога. Снощи не трябваше да спя с теб.

Веждите му подскочиха.

— Моля?

— Не мисля, че…

— Я почакай. Откъде ти хрумна, че сме спали заедно?

— Реших, че сме…