Освободена любов полностью

Докато Ви вървеше към вратата, му се прииска да заложи минно поле в мозъка на тоя тип. Да обработи всички нервни пътища, така че, ако помисли за Джейн с похот, да започне да му се повдига или пък може би да избухне в сълзи като истински ревльо. Програмирането на съзнанието бе истински дар божи. Но Ви не беше симпат и това би отнело доста време, а и такива неща обикновено водеха до лудост, особено при силно съзнание като това на Манело.

Хвърли един последен поглед към съперника си. Хирургът се взираше в него объркано, но без страх. Изражението на тъмнокафявите му очи бе агресивно и интелигентно. Беше му трудно да го признае, но ако не беше той, този мъж би бил добра партия за Джейн.

Мръсник.

Вишъс се канеше да се обърне с гръб, когато му се яви така кристално ясно видение, както преди да изгуби способностите си.

Всъщност не беше видение. Беше дума. Която нямаше никакъв смисъл.

Брат.

Странно.

Ви почисти старателно съзнанието на лекаря и се дематериализира.

Мани Манело опря лакти в бюрото си, потърка слепоочията си и изпъшка. Болката в главата му беше пулсираща и отекваше в черепа му. А другата гадост бе, че всичко в мозъка му се въртеше лудешки. Случайни мисли препускаха из съзнанието му. Истинска салата от маловажни задачи като например, че трябва да закара колата си на сервиз, да приключи разглеждането на молбите, свършила му беше бирата „Сам Адамс“, баскетболният мач беше преместен от понеделник в сряда.

Странно, но имаше усещането, че целият този рояк от не особено важни мисли криеше нещо.

Без конкретна причина се замисли за розовата ръчно плетена покривка върху розовия диван в розовата дневна на майка си. Проклетото нещо никога не беше служило, за да стопли някого, но да те пази Господ, ако се опиташ да го махнеш. Единствената му цел беше да прикрива петното от спагети, останало там, когато баща му беше разсипал чинията си. Почистващият препарат не беше всесилен все пак, а и бе променил цвета на тапицерията.

Точно като това одеяло, мислите му прикриваха нещо в съзнанието му, въпреки че нямаше представа какво.

Разтърка очите си и погледна часовника. Минаваше два през нощта.

Време беше да си върви.

Докато се приготвяше, не го напускаше чувството, че бе вършил нещо важно, и не спираше да гледа към левия ъгъл на бюрото си. Имаше участък, непокрит с хартия. Дървото на бюрото се виждаше сред купчините документи.

Празното пространство беше с размерите на папка.

Нещо беше взето от там. Знаеше си. Само не можеше да разбере какво и колкото повече се опитваше да си спомни, толкова по-силно пулсираше главата му.

Отиде до вратата.

По път мина покрай личната си баня, влезе вътре, взе шишето с петстотин таблетки „Мортин“ против главоболие и взе две. Наистина имаше нужда от почивка.

Може би идеята не беше толкова добра, помисли си Фюри, застанал пред прага на съседната до неговата спалня в имението на Братството. Поне всички в къщата бяха заети с нещо и не му се беше наложило да се обяснява. Засега. Нещата наистина се усложняваха.

Гадост.

Кормия седеше на ръба на леглото със завесата, увита около тялото й. Очите й бяха като мраморни топчета в голям стъклен буркан. Беше толкова уплашена, че му се искаше да я върне обратно от Другата страна, само че очакващото я там не беше по-добро. Нямаше желание тя да трябва да понесе упреците на Директрис.

Нямаше намерение да търпи такива глупости.

— Ако имаш нужда от нещо, аз съм в съседната стая. — Той посочи наляво. — Реших, че може да останеш тук за известно време и да си починеш. Ще имаш малко време за себе си. Как ти звучи?

Тя кимна, а русата й коса се разстла по раменете.

Без определена причина той си каза, че цветът е хубав, особено на приглушената светлина, хвърляна от нощната лампа. Напомняше му на полирано дърво, наситено и искрящо жълто.

— Искаш ли нещо за ядене? — попита. Тя поклати глава, а той отиде до телефона и го докосна. — Ако огладнееш, набери четири и ще се свържеш с кухнята. Ще ти донесат каквото пожелаеш.

Тя се озърна и после погледна отново към него.

— На сигурно място си, Кормия. Нищо лошо няма да ти се случи.

— Фюри, върнал си се? — В гласа на Бела, долетял откъм вратата, се долавяше изненада и облекчение.

Сърцето му спря. Беше заловен. И то от някого, на когото най-много се притесняваше да обясни положението. С нея беше по-трудно дори отколкото с Рот.

Стегна се, преди да може да я погледне.

— Да, върнах се за малко.

— Мислех, че… Здравей. — Бела го стрелна с поглед, преди да се усмихне на Кормия. — Казвам се Бела, а ти си…?

Не последва отговор и Фюри каза:

— Това е Кормия. Тя е Избраницата, с която се… свързах. Кормия, това е Бела.

Кормия стана, поклони се ниско и косата й почти помете пода.

— Ваша светлост.

Бела плъзна ръка по корема си.

— Кормия, радвам се да се запознаем. В тази къща не държим на официалностите.

Кормия се изправи и кимна. Последва дълго мълчание.

Фюри прочисти гърло. И това ако не беше неловка ситуация.