— Нашият човек има ли нужда от нещо?
Сестрата се усмихна.
— Каза, че жена му била очарована да го види, когато се събудила. Сара се е разшетала и му готви пилешка супа.
— Добре. Има нужда от малко почивка. Жалко, че няма да може да й се наслади напълно.
— Да. Той спомена, че тя ще го накара да изгледат на DVD всички пропуснати премиерни филми от последните шест месеца.
Джейн се разсмя.
— Това още повече ще го разболее. Слушай, искам пак да прегледам случая Робинсън. Нямаше какво повече да направим за него, но все пак е нужно да анализираме причините за смъртта.
— Подозирах, че ще искаш това. Подготвих го за първия ден, след като се върнеш от пътуването си.
Джейн стисна леко ръката на сестрата.
— Ти си върхът.
— Не, просто си познавам шефа. — Сестрата се усмихна. — Винаги проверяваш по няколко пъти дали нещо не е можело да се свърши по различен начин.
Това беше абсолютно вярно. Джейн си спомняше всеки един пациент, умрял в Улея, независимо дали му е била лекуващ лекар, или не, и починалите бяха подредени като в каталог в съзнанието й. Когато не можеше да спи, имената и лицата им се прескачаха в главата й като в стар микрофилм, докато не я докарваха до лудост.
Това беше основната й движеща сила — нейният списък с мъртъвци, и проклета да е, ако простреляният, когото очакваше, влезеше в него.
Джейн отиде до компютъра и потърси информация за пациента. Това щеше да е истинска битка. Ставаше дума за прободна рана и куршум в гръдния кош и предвид мястото, където бе намерен, без съмнение беше или наркодилър, продавал на чужда територия, или голям купувач, който е бил измамен. И в двата случая беше малко вероятно да има здравна осигуровка, не че това беше от значение. В „Св. Франсис“ приемаха всички пациенти, без значение от възможностите им да платят.
Три минути по-късно двойните врати се отвориха и кризата настъпи с бясна скорост: господин Майкъл Клосник беше закопчан с каиши за болнично легло — огромен бял мъж с много татуировки, кожени панталони и козя брадичка. Парамедикът до главата му го обдишваше, докато другият придържаше оборудването.
— Четвърта зала — нареди Джейн на спешния екип. — Как е?
Този, който обдишваше, докладва:
— Поставихме му две интравенозни системи. Кръвно шейсет на четирийсет и пада. Пулс — около сто и четирийсет. Дишане — четирийсет. Орално интубиран. Направи вентрикуларна фибрилация по пътя за насам. Пуснахме му двеста джаула. Синусна тахикардия — около сто и четирийсет.
В четвърта зала медиците спряха болничното легло и го застопориха, докато екипът на Улея се събираше. Една от сестрите седна на малка маса да записва всичко. Други две бяха в готовност да доставят нужното на Джейн, а четвърта се приготвяше да среже кожените панталони на пациента. Двама стажанти се навъртаха да гледат или да помогнат, ако е необходимо.
— У мен е портфейлът — каза парамедикът, подавайки го на сестрата с ножиците.
— Майкъл Клосник, възраст трийсет и седем — прочете тя. — Снимката на документа е размазана, но… може и да е той, ако си е боядисал косата черна и си е пуснал козя брадичка, след като са го щракнали.
Тя подаде портфейла на колежката си, която записваше, и се зае да сваля панталона.
— Ще видя дали е в системата — каза другата жена, докато въвеждаше данните в компютъра. — Намерих го… чакайте, това… Трябва да е грешка. Не, адресът е правилен, годината е сбъркана.
Джейн изруга тихичко.
— Може да има проблем с новата база данни, така че не искам да разчитам на информацията в нея. Да направим веднага рентген на гърдите и да установим кръвната група.
Докато взимаха кръв, Джейн направи бърз предварителен преглед. Огнестрелната рана беше чиста малка дупка, точно до някакъв белег на гръдния мускул. Струйка кръв беше единственият външен признак, който подсказваше съвсем малко какви могат да са вътрешните поражения. Подобна беше и прободната рана. Наглед нищо сериозно. Тя се надяваше червата да не са перфорирани.
Огледа останалата част от тялото му и видя редица татуировки. Леле. Тази рана на слабините беше адски стара.
— Покажете ми рентгеновата снимка и искам ултразвук на сърцето…
Вик разцепи операционната.
Джейн рязко извърна глава наляво. Сестрата, която събличаше пациента, лежеше на пода с пристъп и мяташе ръце и крака. В ръката си държеше черната ръкавица на пациента.
За момент всички замръзнаха.
— Тя само докосна ръката му и се свлече — каза някой.
— Обратно на работа! — нареди кратко Джейн. — Естевес, погрижи се за нея. Незабавно искам да знам как е. Останалите се стегнете. Веднага!
Командите й върнаха екипа към действие. Всички се съсредоточиха върху задълженията си веднага щом откараха сестрата в съседното помещение и Естевес, един от стажантите, пое грижата за нея.
