Освободена любов полностью

Джейн погледна надолу и осъзна, че се е втренчила в ръцете на Мани… неговите силни големи ръце, които бяха оправили толкова крака, рамене и колене, спасявайки кариерите и щастието на толкова спортисти — професионалисти и любители. Но той не оперираше само младите и силните. Запазваше подвижността на възрастни и ранени, а също и на покосени от рак, помогнал бе на толкова хора да продължат да използват краката и ръцете си.

Опита се да си представи тези ръце върху кожата си.

— Мани… — пошепна тя. — Това е лудост.

В другия край на града, на уличката пред „Зироу Сам“, Фюри се надигна от неподвижното тяло на бял като призрак лесър. С черния си кинжал, той направи голям разрез през врата му и лъскава черна кръв потече върху покрития с киша асфалт. Инстинктът му подсказваше да го прободе в сърцето и да го прати обратно при Омега, но това беше старият начин. Новият беше по-добър.

Макар че Бъч беше платил за него. Прескъпо.

— Този е готов за теб — съобщи Фюри и отстъпи назад.

Бъч се приближи, ботушите му скърцаха през заледените локви. Лицето му беше мрачно, кучешките му зъби — удължени, в мириса му се долавяше сладникавият аромат на бебешка пудра, излъчван от враговете им. Той беше приключил с убиеца, с когото се беше бил, свършил си бе работата и сега щеше да го направи отново.

У ченгето личеше и мотивация, и болка. Той се отпусна на колене, сграбчи бледото лице на лесъра и се наведе надолу. Отвори уста над устните на убиеца и започна да вдишва бавно и продължително.

Очите на лесъра пламнаха, черна мъгла се издигна от тялото му и беше всмукана в дробовете на Бъч. Вдишването беше без прекъсване, никаква пауза във всмукването, само силна струя зло, преминаваща от едно тяло в друго. Накрая от врага остана само сива пепел, тялото му се разпадна и се превърна в ситен прах, отнесен от студения вятър.

Бъч се отпусна и се килна настрани върху кишата на уличното платно. Фюри отиде до него и протегна ръка…

— Не ме докосвай — изхриптя Бъч. — Ще те разболея.

— Нека да…

— Не! — Бъч се подпря на земята и взе да се надига. — Просто ми дай една минута.

Фюри застана над ченгето, като го пазеше и хвърляше око към уличката, в случай че дойдеха още.

— Искаш ли да си отидеш вкъщи? Аз ще потърся Ви.

— По дяволите, не. — Ченгето вдигна лешниковите си очи. — Той е мой. Аз ще го намеря.

— Сигурен ли си?

Бъч се изправи на крака и макар да се вееше като знаме, беше повече от готов.

— Да вървим.

Фюри изравни крачка с приятеля си и двамата тръгнаха по „Трейд стрийт“, но не му харесваше физиономията на Бъч. Беше налудничавото изражение на някой, чиято пружина е пренавита докрай, но няма да се откаже, докато не падне.

Двамата претърсиха всяка дупка в Колдуел, но от Ви нямаше и следа, което накара Бъч да се почувства още по-зле.

Намираха се в най-отдалечения край на центъра, чак до „Ред авеню“, когато Фюри спря.

— Да се връщаме. Съмнявам се да е дошъл толкова далече.

Бъч също спря. Огледа наоколо. С глух глас каза:

— Хей, виж. Това е сградата, в която беше старият апартамент на Бет.

— Още една причина да се връщаме.

Ченгето поклати глава и разтърка гърдите си.

— Трябва да продължим.

— Не казвам, че ще спрем да търсим. Но защо би отишъл толкова надалеч? Намираме се в жилищната част на квартала. Твърде много очи биха видели евентуална битка, така че той не би дошъл тук.

— Фюри, ами ако са го отвлекли? Не видяхме други лесъри навън цяла нощ. Ами ако са организирали мащабна акция и са го хванали?

— Ако е бил в съзнание, много малко вероятно е, като се има предвид ръката му. Допълнително оръжие е, дори и да са му взели кинжалите.

— А ако е бил в безсъзнание?

Преди Фюри да успее да отговори, микробус на Канал Шест — водещите в новините — профуча с бясна скорост. Две пресечки по-надолу стоповете му светнаха, преди да завие наляво.

Фюри успя само да си помисли: По дяволите! Новинарските микробуси не се появяваха, движейки се с такава скорост, когато котката на някоя възрастна дама се е качила на дърво. Все пак, можеше да е някоя човешка бъркотия, например гангстерски дъжд от олово.

За беда Фюри имаше ужасно, смазващо предчувствие, че случаят не е такъв, така че когато Бъч тръгна в тази посока, той го последва. Никой не проговори, което означаваше, че ченгето си мисли същото като него: Моля те, Боже, нека е нечия чужда трагедия, не наша.

Когато стигнаха до мястото, където беше паркиран микробусът на телевизията, видяха типичното местопрестъпление с две патрулни коли на полицейския участък на Колдуел, спрели в началото на задънената улица към Двадесето авеню. Осветена от прожектор репортерка говореше към камера, униформени обикаляха в периметър, ограден с жълта лента, а отстрани висяха зяпачи, дошли да нахранят любопитството си с драма.

Поривът на вятъра откъм тясната уличка донесе мириса на кръвта на Ви и сладникавата воня на бебешка пудра, оставяна от лесърите.

— О, боже…

Болката на Бъч се разнесе в студения нощен въздух и добави остър дъх на смолен лак към смесицата.