Освободена любов полностью

Ченгето се устреми напред към лентата, но Фюри го сграбчи за ръката, за да го спре, при което усети мощно опарване. Злото у Бъч беше толкова осезаемо, че прониза ръката на Фюри и отиде чак в стомаха му, като го сви на топка.

Ала той не пускаше приятеля си.

— Стой настрана. Сигурно там има твои бивши колеги. — Когато ченгето отвори уста, Фюри го изпревари. — Вдигни си яката, нахлупи си шапката ниско и се стегни.

Бъч дръпна надолу шапката си на „Ред Сокс“ и прехапа устни.

— Ами ако е мъртъв…

— Млъкни и се погрижи да се задържиш на крака. — Което нямаше да е лесно, защото Бъч беше развалина. Исусе… ако Ви беше мъртъв, това щеше да съсипе всички в Братството, но Бъч щеше да има и по-специфичен проблем. След като беше придобил умението да изсмуква убийците, единствено Ви можеше да извади злото от него.

— Върви, Бъч. Твърде много привличаш внимание. Хайде, тръгвай.

Ченгето измина няколко метра и се подпря на паркирана в сенките кола. Като стана ясно, че ще остане там, Фюри се присъедини към зяпачите край жълтата лента. Проучи обстановката и първото, което видя, бяха остатъците от унищожен лесър. За щастие, полицията не им обръщаше внимание. Те явно мислеха, че лъскавата локва е масло, потекло от кола, а изгореното е останало от бездомник, който си е палил огън. Не, значките се събираха около мястото, където явно бе лежал Вишъс в локва от червена кръв.

О, господи…

Фюри погледна към случаен човек до себе си.

— Какво е станало?

Мъжът сви рамене.

— Стрелба. Някакъв бой.

Младеж, облечен като рейвър, заговори превъзбудено, сякаш ставаше дума за някаква чудно хубава новина.

— Простреляха го в гърдите. Видях как се случи и се обадих на деветстотин и единайсет. — Той размаха мобилния си телефон, като че беше награда. — От полицията искат да се навъртам наоколо, за да ме разпитат.

Фюри премести поглед към него.

— Какво се случи?

— Боже, няма да повярваш. Беше като от „Най-разтърсващите моменти в света, записани на видео“. Нали го знаеш това предаване?

— Да. — Фюри огледа сградите от двете страни на улицата. Нямаха прозорци. Това вероятно беше единственият свидетел. — Та какво стана?

— Ами вървях надолу по „Трейд стрийт“. Приятелите ми ме зарязаха в „Скриймърс“ и останах без превоз. Та вървя си аз и виждам някаква ярка светлина да блясва насреща. Беше като гигантски лъч, идващ от тази улица. Позабързах се, защото исках да видя какво става, и точно тогава чух изстрела. Все едно тапа изхвърча. Всъщност не знаех, че е изстрел, докато не стигнах. Човек би си помислил, че звукът ще е по-силен…

— Кога се обади на деветстотин и единайсет?

— Ами, почаках малко, защото реших, че може някой да се появи от улицата, а не исках да ме застрелят. Но когато никой не дойде, си помислих, че са се измъкнали някъде отзад. Тогава дойдох тук и видях, че няма друг изход. Така че сигурно сам се е застрелял, нали разбираш?

— Как изглеждаше мъжът?

— Жер ли? — Хлапакът се наклони към него. — „Жер“ значи жертва, така му викат ченгетата. Чух ги.

— Благодаря, че ме осветли — измърмори Фюри. — Е, как изглеждаше той?

— Тъмнокос, с козя брадичка и кожени дрехи. Стоях над него, докато се обаждах на деветстотин и единайсет. От него течеше кръв, но беше жив.

— Не видя ли някой друг?

— Не. Само този. Така че явно ще ме разпитват от полицията. Наистина. Казах ли ти това?

— Да, поздравления. Сигурно много се вълнуваш. — Фюри едва се сдържаше да не разбие устата на момчето.

— Без майтап, това е супер събитие.

— Не и за простреляния обаче. — Фюри отново огледа мястото. Поне Ви не беше в ръцете на лесърите и не е бил мъртъв, когато са го намерили. Вероятно мръсникът бе прострелял Ви, но братът все още е имал достатъчно сила да го унищожи, преди да изгуби съзнание.

Отляво Фюри чу добре школуван глас:

— Аз съм Бетани Чой от Канал Шест, водещите в новините, на живо от мястото на поредната престрелка. По данни на полицията жертвата, Майкъл Клосник…

Майкъл Клосник? Изглежда, Ви беше взел документите за самоличност на лесъра и ги бяха намерили у него.

— … е бил откаран в болница „Св. Франсис“ в критично състояние с огнестрелна рана в гърдите…

Добре, това щеше да бъде дълга нощ: Вишъс бе ранен и бе в ръцете на хора. А имаха само четири часа до съмване. Беше време за бърза евакуация.

Фюри набра телефона в имението и тръгна към Бъч. Докато телефонът звънеше, той съобщи на ченгето:

— Жив е, в „Св. Франсис“ с огнестрелна рана.

Бъч се отпусна и избърбори нещо като: Хвала на Бог.

— Значи ще го измъкнем от там?

— Точно така. — Защо Рот не вдигаше телефона? Хайде, Рот… обади се. — По дяволите… проклетите хирурзи трябва напълно да са се стъписали, когато са го отворили… Рот? Имаме проблем.