Освободена любов полностью

Тя се наведе напред, така че да може да го види през вратата. Ви изпусна дима и пъхна угарката в бутилката с вода.

— Какво ми направи? — настоя тя.

Той затегна капачката и мускулите на ръцете му се очертаха.

— Нищо, за което не си имала желание.

Въпреки че не гледаше към нея, тя насочи към него пръст като дуло на пистолет.

— Казах ти. Стой далече от мен.

Погледна я. О… боже… Очите му блестяха като звезди, изпълнени с плам като слънцето. В мига, в който я погледна, у нея разцъфтя желанието.

— Не — отсече, въпреки че не знаеше защо изобщо си прави труда. Тялото й говореше само и той го знаеше отлично.

Устата на Ви се изви в усмивка и той пое дълбоко въздух.

— Харесвам аромата ти. Кара ме да искам повече, не само да проникна в съзнанието ти.

Добре, очевидно предпочиташе жени пред мъже. Изведнъж изражението му посърна.

— Не се тревожи. Няма да го направя.

— Защо не? — Джейн се прокле, когато въпросът се изплъзна от устата й. Ако заявиш на мъж, че не го желаеш, и той отговори, че не би правил секс с теб, логичната ти реакция не би трябвало да звучи като протест.

Ви се подаде през вратата и хвърли бутилката, която се озова триумфално в боклука, сякаш се връщаше от командировка и се радваше да си е обратно у дома.

— Няма да ти хареса. Наистина няма.

Изобщо не беше прав.

Млъквай.

— Защо?

По дяволите! Какви ги дрънкаше?

— В реалността няма да ти харесам. Но се радвам за това, което се случи, докато беше заспала. Беше идеална, Джейн.

Щеше й се да спре да повтаря името й. Всеки път, когато излезеше от устните му, имаше чувството, че я оплита още повече в мрежата си, въвлича я в непознати води и тя ще се мята там, докато не се нарани.

— Защо няма да ми хареса?

Гърдите му се повдигнаха и тя знаеше, че той надушва възбудата й.

— Защото аз обичам да контролирам, Джейн. Разбираш ли за какво говоря?

— Не.

Той се обърна към нея. Тялото му изпълни отвора на вратата и очите й се насочиха право към слабините му. Същински предатели. Мили боже, той беше възбуден до крайност. Ясно виждаше очертанието под долнището на пижамата му.

Тя се олюля, въпреки че беше седнала.

— Знаеш ли какво е доминант? — попита той тихо.

— Доминант… в смисъл… — Опа. — Сексуален доминант?

Той кимна.

— Такъв е сексът с мен.

Устните на Джейн се разтвориха и й се наложи да погледне встрани. В противен случай щеше да пламне. Нямаше никакъв опит в тези неща. Нямаше много време дори за нормален секс, а какво оставаше за увличане по разни отклонения.

Диво и изпълнено с опасност преживяване с него беше нещо, което в момента й се струваше много привлекателно. Но вероятно защото това не бе реалният живот, макар и да беше будна.

— Какво правиш? — попита. — Искам да кажа… Връзваш ли ги?

— Да.

Изчака той да продължи. Но той не го направи и тя прошепна:

— Има ли друго?

— Да.

— Кажи ми.

— Не.

Очевидно имаше намесена болка, помисли тя. Нараняваше ги, преди да прави секс с тях. Може би и по време на секса. Но тя си спомняше нежността, с която беше прегръщал Ред Сокс. С мъжете различно ли беше?

Страхотно. Бисексуален вампир-доминант с опит в отвличанията. Това, което изпитваше към него, беше нередно по цял куп причини.

Джейн покри лице с ръцете си, но за съжаление това само й попречи да го вижда. Нямаше спасение от случващото се в главата й. Тя… го желаеше.

— Дявол да го вземе — измърмори.

— Какво има?

— Нищо. — Беше такава лъжкиня.

— Лъжкиня.

Страхотно, това също го знаеше.

— Не искам да се чувствам по този начин. Ясно ли е?

Настъпи дълга пауза.

— Как се чувстваш, Джейн? — Тя не каза нищо и той изрече полугласно: — Не ти харесва, че ме желаеш, нали? Защото съм извратен ли?

— Да.

Думата се изстреля от устата й, въпреки че не беше чистата истина. Ако трябваше да е честна пред себе си, проблемът беше по-сериозен. Винаги се беше гордяла с интелигентността си. Разум вместо емоции и решения, вземани на базата на логиката, бяха принципи, които никога не я предаваха. И ето че сега желаеше нещо, от което инстинктите й подсказваха да бяга надалече.

Когато тишината между тях продължи, тя свали ръце от лицето си и погледна към вратата. Той не стоеше изправен в рамката, но тя чувстваше, че не е далече. Наведе се напред и го зърна. Облегнат на стената, той бе вперил поглед към сините постелки, сякаш наблюдаваше морето.

— Съжалявам — каза тя. — Не исках да прозвучи така.

— Искаше. Но няма проблем. Аз съм това, което съм. — Облечената в ръкавица ръка потрепна и тя имаше усещането, че не беше съзнателно.

— Истината е… — Той повдигна едната си вежда, когато тя заговори, въпреки че не гледаше към нея. — Истината е, че чувството за самосъхранение е нещо добро и именно то трябва да диктува реакциите ми.

— А не го ли прави?

— Не… винаги. С теб невинаги.

Устните му помръднаха леко.

— Тогава за първи път в живота си се радвам, че съм различен.

— Страх ме е.

Той мигом стана сериозен. Очите му с цвят на диамант срещнаха нейните.

— Не се страхувай. Няма да те нараня. И няма да допусна никой друг да го направи.

За част от секундата защитата й падна.

— Обещаваш ли? — попита го задавено.