Той положи облечената си в ръкавица ръка върху сърцето, което тя беше оперирала, и произнесе поредица от красиви думи, които тя не разбра. После ги преведе.
— Кълна се в честта си и в кръвта, течаща във вените ми.
Тя отмести поглед от него и за съжаление той попадна върху редица нунджако, провесени на стената, готови да нанесат смъртоносни поражения.
— Никога не съм била така уплашена в живота си.
— Съжалявам, Джейн. Съжалявам за всичко това. И ще те пусна да си вървиш. Всъщност, свободна си да си тръгнеш, когато пожелаеш. Само кажи и ще те отведа в дома ти.
Тя погледна обратно към него и се взря в лицето му. Около козята му брадичка беше набола брада и покриваше челюстта и скулите му. Това го правеше да изглежда още по-зловещ. С тези татуировки край окото и с този гигантски ръст, ако се сблъскаше с него на улицата, би изпаднала в ужас дори без да знае, че е вампир.
И въпреки това му се доверяваше да я защити.
Чувствата й реални ли бяха? Или беше напълно завладяна от стокхолмския синдром?
Плъзна поглед по широкия му гръден кош, стегнатите бедра и дългите крака. Боже, което и от двете да беше вярно, тя го желаеше повече от всичко.
От устата му се откъсна сподавен стон.
— Джейн…
— По дяволите.
Той също изруга и запали поредната цигара. Изпусна дима и каза:
— Има и друга причина, заради която не мога да бъда с теб.
— Каква е тя?
— Аз хапя, Джейн. И не бих могъл да се спра. Не и с теб.
Тя си спомни нежното одраскване от зъбите му, които се плъзнаха нагоре по врата й, докато сънуваше. Тялото й се изпълни с топлина, въпреки че се питаше как би могла да желае такова нещо.
Ви пристъпи обратно към вратата с цигара в облечената в ръкавица ръка. От горящия й връх се извиваше струйка дим, фина и изящна като женска коса.
С поглед, закован в нейния, той плъзна свободната си ръка надолу по гърдите и стомаха и я спря върху члена си, скрит от памучната пижама. Джейн преглътна мъчително. Изпълни я похот, която едва не я събори от пейката.
— Ако ми позволиш — каза той тихо, — ще те намеря в съня ти и ще довърша това, което започнах. Би ли искала да свършиш с мен, Джейн?
От стаята за физиотерапия се чу изпъшкване.
Джейн се препъна, когато стана от пейката и се запъти да провери състоянието на най-новия си пациент.
На носилката Фюри се превиваше от болка и блъскаше по превръзката, покриваща половината му лице.
— Кротко. — Тя положи ръката си върху неговата, за да го спре. — Спокойно. Всичко е наред.
Тя потърка рамото му и продължи да му говори, докато той не се успокои.
— Бела — промълви той.
С ясното съзнание, че Ви стои в ъгъла, тя попита:
— Това жена му ли е?
— Жената на близнака му.
— О!
— Именно.
Джейн взе слушалки и апарат за кръвно налягане и провери жизнените му показатели.
— Ниското кръвно налягане нормално ли е за вашия вид?
— Да. Също и забавен пулс.
Тя положи длан на челото на Фюри.
— Топъл е. Но температурата ви е по-висока от нашата, нали?
— Така е.
Тя зарови пръсти в многоцветната коса на Фюри сред гъстите кичури и я приглади. Там имаше някакво черно мазно вещество.
— Не го докосвай — предупреди я Ви.
Тя дръпна ръката си.
— Защо? Какво е?
— Кръвта на враговете ни. Не я искам върху теб. — Той отиде до нея, хвана я за китката и я отведе до мивката.
Въпреки че беше против природата й, тя остана мирно, послушна като дете, докато той насапуниса и изплакна ръцете й. Усещането на голата му длан и на тази в ръкавицата, плъзгащи се по пръстите й… нежната пяна по кожата… топлината му, проникваща в нея и плъзваща нагоре по ръката й, я доведоха до безразсъдство.
— Да — каза, втренчена в това, което правеше той.
— Да, какво?
— Ела отново в съня ми.
Като шеф на охраната в „Зироу Сам“ Хекс не допускаше никакви оръжия в заведението, но особено много мразеше разни дребни педалчета, въоръжени чак до миниатюрните си тестиси, да се перчат наоколо с металните си играчки.
Заради такива като тях се стигаше до обаждания на 911. А тя не обичаше да си има вземане-даване с колдуелската полиция.
По тази причина изобщо нямаше намерение да се извинява, задето беше притиснала въпросния малък мърльо и беше открила пистолета, който неговият червенокос приятел му беше дал по-рано. Измъкна деветмилиметровото оръжие от панталона на хлапето, извади пълнителя и хвърли глока на масата. Прибра патроните в кожените си бричове и го претърси за лична карта. Докато го пребъркваше, чувстваше, че той е от нейния вид, и това я вбеси дори повече.
Въпреки че нямаше причина за това. Все пак хората нямаха монопол над глупостта.
Завъртя го и го сложи да седне, като го държеше за рамото. Отвори портфейла и извади шофьорска книжка, принадлежаща на Джон Матюс. Според датата на раждане той беше двадесет и три годишен. Адресът беше в квартал с жители от средната класа, за който тя можеше да се обзаложи, че той през живота си не беше виждал.
— Виждам какво пише в личната ти карта, но кой си в действителност? Кое е семейството ти?
