Отприщен гроб полностью

– Съжалявам – промълви, макар сам да не бе сигурен за какво има да се извинява, освен че беше пуснал Бари Саксън в офиса си. – Нищо такова не се канех да споменавам. Щях да те питам за Филипа, сестрата на Алекс Грейвс.

– Какво за нея? – изрече със задавен глас Абигейл.

– Когато се видяхме, каза че баща ти напълно я очаровал.

– Така беше – потвърди Абигейл.

– Значи е прекарвала време във фермата?

– Да, идваше да види брат си – каза Абигейл и очевидно се стараеше да звучи естествено. – Какво правиш на М4?

– Отивам в Торнбъри.

– Не съм го чувала. Е, добре… ще те оставя да пътуваш.

И преди Страйк да е успял да каже друго, тя прекъсна разговора.

Страйк погледна към Робин.

– Как ти се струва?

– Мисля, че е права – отвърна Робин. – Да си продължим пътя.

Тя включи двигателя и след като изчака пролука в трафика, отново излезе на шосето.

Пътуваха пет минути, без да си говорят. Нетърпелив да извика по-дружелюбна атмосфера, накрая Страйк каза:

– Изобщо нямаше да заговоря за кошмара ѝ. Сега ми е мъчно за нея.

– И къде е тази чувствителност, като става дума за Флора Брюстър? – студено попита Робин.

– Добре – вече нервиран отсече Страйк. – Изобщо няма да припаря до проклетата Брюстър, но тъй като ти си тази, изживяла пълния ужас на Чапман…

– Никога не съм го наричала „ужас“. Не искам да се изкарам, сякаш съм преживяла престъпления по време на война…

– По дяволите, изобщо не казвам, че преувеличаваш колко лошо е било, казвам, че ако има свидетел те действително да са убили някого, редно е…

– Истината е – ядосано го прекъсна Робин, – че Абигейл Глоувър е повече твой тип човек от Флора Брюстър, така че си гузен, задето я разплака, докато…

– Какво искаш да кажеш с това „мой тип…“

– Стегнала се е, постъпила е в пожарната, преструва се, че нищо от онова не се е случвало…

– Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, тя е на прага на алкохолизма и се е отдала на безразсъден безразборен секс.

– Естествено, че не ме кара да се чувствам по-добре – избухна Робин, – но ти си предубеден срещу богатите хора! Съдиш Флора, защото може да си позволи да посещава Прудънс и си „седи на задника“, докато…

– Не, възразявам, че Брюстър си прави рисунки, вместо да…

– Ами ако е толкова душевноболна, че не е сигурна кое е реално и кое не е? Ти не притисна Абигейл да опише как са изглеждали въпросните оръжия, нали?

– Ама тя не ги е рисувала и не ги е пуснала онлайн с прикрепено лого на УХЦ! И забелязвам, че Брюстър не е чак толкова болна, след като се покри мигом щом споменах Диърдри Дохърти. Казала си е: „Да му се не види, спечелих малко повече внимание, отколкото желаех!“.

Робин не отговори на това, а се втренчи със стоманеностудени очи в пътя напред.

Ледената атмосфера в колата се задържа и на магистралата и всеки от съдружниците остана със своите си неспокойни мисли. Страйк бе имал неприятното преживяване предразсъдъците му да бъдат открито изобличени. Каквото и да бе твърдял пред Робин, наистина си бе създал нелицеприятен умствен портрет на младата жена, нарисувала трупа на Диърдри Дохърти, и ако бъдеше абсолютно искрен (какъвто нямаше намерение да бъде на глас), бе я класифицирал като една от жените, на които им доставят удоволствие рейки сеансите в скъпата клиника на доктор Джоу, без да споменава дори онези от децата на собствения му баща, които живееха от семейното богатство със скъпи терапевти и частни лекари винаги подръка, ако им потрябваха, защитени от грубата действителност на живот с труд от доверителните си фондове. Без съмнение момичето Брюстър беше имало тежко време, но пък се бе радвала години наред на новозеландското слънце, където да разсъждава над преживелиците си в Чапман Фарм, а вместо да търси правосъдие за удавената жена и финал за децата, лишени от майка им, сега си седеше в комфортния си дом в Стробъри Хил и се забавляваше с живопис.

Мислите на Робин бяха смущаващи по различен начин. Тя държеше на онова, което заяви на съдружника си, но си даваше сметка (не че се канеше да го признае) как подсъзнателно бе желала да предизвика спор. Някаква мъничка частица от нея се опитваше да развали удоволствието и лекотата, изпитвани от това, че отново бе в ландроувъра със Страйк, защото току-що бе казала на Мърфи, че го обича, и не биваше да изпитва радостно вълнение при перспективата да прекара часове на път с друг. Нито пък бе редно да мисли за мъжа, когото се предполагаше да обича, с чувство за вина и дискомфорт…

Мълчанието в колата трая половин час, докато не го наруши Робин, макар да не ѝ бе приятно тя първа да разчупи леда, но пък се срамуваше от скрития си мотив да се разпали до такава степен в спора.

– Слушай, съжалявам, че попрекалих. Просто… Вероятно аз съм повече на страната на Флора, отколкото ти, защото…

– Схващам – кимна Страйк, облекчен, че тя проговори. – Не, нямах предвид… Знам, че не съм бил в Стая за уединение.

– Не си. Не виждам как Тайо би пожелал духовно единение с теб – каза Робин и представата как Тайо се опитва да води много по-едрия от него Страйк към едно от дървените бунгала я накара да се разсмее.