Отприщен гроб полностью

Чарът, приятните маниери, усмивката, сърдечността на Уейс бяха изчезнали. Веднъж преди Страйк се бе изправял пред убиец, чиито очи под стреса и възбудата да чува описани престъпленията си бяха станали черни и празни като на акула и сега виждаше пред себе си същия феномен: очите на Уейс бяха станали все едно пробити със свредел дупки.

– Абигейл и другите са били принудени да носят маски на прасета и да пълзят в прахта, за да вършат задълженията си под командата на очарователната ви съпруга – каза Страйк.

– Това никога не е било – процеди с презрение Мадзу. – Никога. Джонатан…

– За ваше съжаление, господин Уейс, имам конкретно доказателство, че тези маски са носени в Чапман Фарм – заяви Страйк, – макар че ще е във ваш интерес да отречете да сте знаели за всички начини, по които те са били използвани. Може би господин Джаксън е в състояние да ви просвети.

Джаксън погледна към Страйк, после изрече със странния си хибриден изговор:

– Нещо сте се отнесли към фантастика, господин Страйк.

– Ами тогава нека демонстрирам още малко ясно говорене, преди да си тръгна. В полицията не харесват многото съвпадения. Два пъти през последните два месеца обаждания от неизвестни номера са били последвани от опити за самоубийство, като единият е бил успешен. Не мисля, че засега друг освен моята агенция ги е свързал, но това скоро ще се промени. В края на миналата година Кевин Пърбрайт е записан на магнетофонна лента да казва, че има среща с някого от Църквата. Пет дни по-късно е убит. Това са два случая на смърт, която не е естествена, и трети, разминал се за малко, като и тримата са били в Чапман Фарм, когато Дайю се е удавила… ако, разбира се, изобщо приемем, че се е удавила.

Ченето на Бека увисна. Мадзу започна да крещи, но за нейна зла участ, същото сториха Тайо и Ноли Сиймур, които като присъстващи телом в стаята с лекота надвикаха клетвите, сипани от тънките устни на Мадзу.

– Мръснико…

– Злобен, гаден, отвратителен човеко, как смееш да говориш такива неща за мъртво дете, нямаш съвест…

Страйк извиси глас над врявата.

– Има свидетели на факта, че Роузи Фърнсби е била в Чапман Фарм по времето, когато са направени полароидни снимки. Роузи е идентифицирана от Чери Гитинс като една от хората на тези снимки. Знам, че се опитвате да я откриете, тъй че ви предупреждавам – каза той и посочи директно в лицето на Джонатан Уейс. – Ако тя бъде открита мъртва, било от собствената си ръка или при нещастен случай, или чрез убийство, нямайте съмнение, че ще покажа тези полароидни снимки в полицията и ще привлека вниманието им към факта, че имаме четири случая на неестествена смърт на бивши членове на УХЦ в рамките на период от десет месеца. Ще ги подтикна да проверят телефонни обаждания и ще се погрижа журналистът, с когото съм в контакт, да вдигне възможно най-много шум за това. Да ви кажа право, аз не съм тъй смирен като вас, Джонатан – отсече Страйк и се изправи. – Нямам нужда да се питам ставам ли за работата си, защото добре знам колко превъзходен съм в нея, тъй че бъдете предупреден: ако сторите нещо, та съдружничката ми или Роузи Фърнсби да пострадат, ще изпепеля Църквата ви до основи!

Да прекара нощта, сгушена на канапето, което винаги ѝ се бе струвало съвсем удобно, но сега в ролята си на легло демонстрира неочаквани хлътнатини и твърди ръбове, бе достатъчно неприятно изпитание. Но ето че към телесните ѝ страдания се добави и шок, щом Робин бе събудена от грубо възклицание „Дявол го взел!“ от мъж в непосредствена близост до нея. За част от секундата тя нямаше представа къде е: в апартамента си, в спалното помещение в Чапман Фарм, в спалнята на Райън, вратите на които бяха разположени различно. Дезориентирана, бързо се надигна да седне, сакото ѝ се свлече на пода и чак тогава осъзна, че е в офиса и гледа с помътнени очи към Страйк.

– Боже господи – промълви той, – не очаквах да намеря тяло.

– Едва не ми докара инфаркт…

– Какво правиш тук?

– Мисля, че нашият стрелец се върна снощи – отвърна Робин и се наведе да вдигне сакото си.

– Какво?!

– С черно яке, с вдигната качулка… известно време се спотайваше на стълбите към сутерена отсреща и после, когато улицата се опразни, пресече и се опита да влезе през долната врата, но този път не можа.

– Обади ли се на полицията?

– Случи се твърде бързо. Трябва да е осъзнал, че ключалката е сменена, защото си тръгна. Наблюдавах го до края на Денмарк Стрийт, но се боях, че може да ме причака на Чаринг Крос Роуд. Не исках да рискувам, затова преспах тук.

В този момент зазвъня алармата на телефона на Робин и отново я накара да подскочи.

– Много разумно от твоя страна – каза Страйк. – Браво на теб. Лампите бяха ли светнати при появяването му?