Отприщен гроб полностью

– Докато зърнах черното яке и качулката на отсрещния тротоар, тогава ги изгасих. Възможно е да не е забелязал и да е помислил, че офисът е празен, но имаше и вероятност да знае, че тук има някой, и въпреки това да е бил решен да влезе. Не ме гледай така – добави тя, – ключалката свърши работа и аз не поех никакъв риск, нали?

– Да. Това е добре. Надали си се сетила да направиш снимки, а?

– Направих – отвърна Робин, извади ги на екрана на телефона си и го подаде на Страйк. – Неподходящ ъгъл е, защото човекът беше застанал точно под мен, когато се опитваше да влезе.

– Да, изглежда същият… същото яке е поне… внимателно скрито лице… Ще предам и тези на полицията. Ако имаме късмет, може да е свалил качулката и да е открил лицето си, щом се е махнал оттук, при което да е уловен от охранителна камера.

– Получи ли съобщението ми за Уил, Флора и Прудънс? – попита Робин, като се опитваше да оправи с пръсти заплетената си коса, но нямаше кой знае какъв успех. – Пат е съгласна да отидем у тях тази сутрин, което е много мило от нейна страна, при положение че е събота.

– Получих го, да – каза Страйк и тръгна към чайника. – Добра работа, Елакот. Искаш ли кафе? Имаме време. Дойдох тук само да оставя в досието бележките си от снощи.

– О, боже, ама, разбира се! – възкликна Робин, която в изтощението си за кратко бе забравила къде бе отишъл Страйк. – Какво стана?

Страйк подробно описа на Робин сбирката на УХЦ и последвалата среща с Уейс, докато пиеха кафето си. Когато приключи, Робин продума:

– Казал си му, че „ще изпепелиш Църквата му до основи“?

– Е, вярно, че тук се поувлякох – призна Страйк. – Бях набрал скорост.

– Не мислиш ли, че това е малко нещо… обявяване на повсеместна война?

– Не е. Хайде де, те вече знаеха, че ги разследваме. Защо иначе всички, с които искаме да говорим, получават предупредителни обаждания?

– Не знаем със сигурност, че Църквата стои зад тези обаждания.

– Също така не знаем със сигурност, че хората с маски на прасета са живели в Чапман Фарм, но според мен е оправдано да рискуваме с предположение. Бих искал да кажа още много неща там, но удавянето на Диърдри Дохърти би въвлякло Флора Брюстър; излизането през прозореца на Дайю инкриминира Емили Пърбрайт, а ако бях заявил на Хармън как знам, че чука непълнолетни момичета, това щеше да изложи Лин на огневата линия. Не, единствената информация, която получиха от мен снощи, беше, че според нас смъртта на Дайю е подозрителна, и това го казах умишлено, за да видя реакцията.

– И?

– Шок, възмущение, точно каквото можеше да се очаква. Но ги предупредих какво ще се случи, ако Роузи Фърнсби се окаже мъртва, което беше и целта на упражнението. Казах им как знаем, че ни следят, било то и некадърно, така че смятам задачата си за изпълнена. Ъъ… ако ти трябва душ или нещо друго, можеш да идеш горе.

– Ще е чудесно, благодаря – отвърна Робин. – Няма да се бавя.

Отражението ѝ в огледалото в банята на Страйк изглеждаше точно толкова зле, колкото Робин се чувстваше: отстрани на лицето ѝ имаше голяма гънка, очите ѝ бяха подпухнали. Като се опитваше да не си представя Страйк гол, застанал точно на същото място като нея в миниатюрната баня, Робин се изкъпа, открадна си малко от дезодоранта му, облече си отново вчерашните дрехи, среса си косата, сложи си червило, та да не изглежда толкова премита, после го избърса, защото според нея я караше да изглежда по-зле, и се върна долу.

Обикновено Робин караше, когато пътуваха заедно, но този път Страйк се писа доброволец, тъй като тя явно бе уморена. Беемвето беше автоматик и шофирането му не бе трудно за човек с протеза, както би било с ландроувъра. Робин изчака да поемат към Килбърн, преди да каже:

– Всъщност и на мен ми хрумна някоя и друга мисъл снощи, докато преглеждах досието на УХЦ.

Изложи теорията си, че Роузи Фърнсби е била другата тийнейджърка, дежурна в спалното помещение вечерта преди удавянето на Дайю. Страйк шофира известно време замислен.

– Харесва ми донякъде…

– Само донякъде?

– Не виждам как Чери е нямало да провери леглото на Роузи, ако е искала да бъде сигурна, че всички са извън сметката, преди да даде на всички деца специалната им напитка и после да изтика Дайю през прозореца.

– Може пък да е проверила и да я е устройвало, че Роузи я няма там.

– Но откъде да знае, че Роузи няма да се върне по-късно? Може да е оставила възглавниците за прикритие временно, докато посети Стая за уединение, да речем, или отскочи в гората да изпуши джойнт.

– Ако беше пребивавал в Чапман Фарм, щеше да знаеш, че единствената допустима причина да останеш насаме, е да идеш до тоалетната. Ако Роузи е трябвало да е дежурна в детското спално помещение, точно там трябва да се е намирала. Ами ако Роузи е споделила с Чери, че с брат ѝ и баща ѝ ще си заминават тази нощ?

– Била е в Чапман Фарм само от около седмица. Много е рискувала, ако се е доверила на Чери, че ще бягат.

– Може би Роузи и Чери са преживели нещо заедно, което силно ги е сближило?