Отприщен гроб полностью

– Отне ни час и половина да го убедим – разказваше по-късно Робин на Мърфи в апартамента си. Той бе искал да я изведе на вечеря, но Робин се чувстваше изтощена и му каза, че предпочита да ядат у дома ѝ, тъй че Мърфи пристигна с китайска храна. Робин избегна нудлите, нямаше желание да ги вкуси до края на живота си.

– Въртяхме се в кръг отново и отново – продължи тя, – но Пат накрая уцели в десетката. – Каза на Уил, че Лин вероятно няма да е достатъчно здрава, че да поеме Цин от мига, щом излезе на свобода, и то ако успеем да я измъкнем, разбира се. Заяви на Уил, че най-доброто, което може да направи, е да се предпази от влизане в затвора, та да може да помага. Така или иначе, уредено е вече: в понеделник вечерта ще заведем Уил в дома на Прудънс.

– Чудесно – отвърна Мърфи.

Той не бе особено разговорлив, откакто бе дошъл, и не се усмихна, като каза това. Робин прие, че той също е изморен, но сега долови и известно напрежение.

– Добре ли си? – осведоми се.

– Да, съвсем добре – каза Мърфи.

Той сипа още чоу мейн в чинията си, после попита:

– Как така не ми се обади снощи, когато мъжът в черно се е опитал да влезе в сградата?

– Ти беше на работа – отвърна Робин изненадана. – Какво би могъл да направиш?

– Ясно – кимна Мърфи. – Значи би ми се обадила само ако мога да бъда полезен?

У Робин се надигна позната смесица от неловкост и раздразнение, същата, която бе усещала твърде много пъти по време на брака си.

– Не, разбира се – отговори. – Но сменихме ключалките. Онзи нямаше как да влезе. Не бях в опасност.

– И все пак си прекарала нощта в офиса.

– Като предпазна мярка – уточни Робин.

Вече знаеше точно кое тормози Мърфи: същото, което бе тормозило Матю и преди да се оженят, и след това.

– Райън…

– Как така Страйк не е разбрал, че си в офиса, когато се е прибрал от онази религиозна сбирка?

– Лампите бяха изгасени.

– Значи си го чула да се качва горе, но не си излязла да го попиташ как е минало с Уейс? Чакала си до сутринта?

– Не го чух да се качва горе – отвърна Робин искрено. – От вътрешния офис не се чува, а аз бях там.

– И не му прати съобщение, че ще останеш там през нощта?

– Не – отговори Робин с усилие да не показва, че е ядосана, защото бе прекалено уморена за разправия. – Защото не бях решила, че ще остана чак до един часа. Беше твърде късно за метрото, а и още се тревожех, че онзи с черното яке може да се навърта наоколо.

– Току-що ми каза, че не си била в опасност.

– Не бях, стига да останех вътре в сградата.

– Можеше да си повикаш такси.

– Знам, че можех, но бях много уморена и реших да остана.

– Не се ли тревожеше какво може да се е случило със Страйк?

Вече на ръба да изгуби схватката с гнева си, Робин заяви:

– Аз не съм му съпруга, а и той може сам да се оправя. Както ти казах, бях твърде заета да се присъединявам към сайтове за запознанства, та да открия жената, с която имаме нужда да говорим.

– И той не ти позвъни, след като е напуснал сбирката?

– Не. Вече беше късно и вероятно е приел, че съм си легнала.

– Ясно – изрече Мърфи с точно същата свадлива нотка в гласа като Матю някога, когато обсъждаха Страйк.

– За бога, просто попитай – избухна накрая Робин. – Попитай ме дали съм спала горе.

– След като казваш, че си спала в офиса…

– Това казвам, защото е истината, и може да ме подлагаш колкото искаш на кръстосан разпит, но историята няма да се промени, защото ти казвам какво действително се случи!

– Добре – каза Мърфи и в тази едничка дума прозвуча толкова много от Матю.

– Слушай, минавала съм през тези глупости вече и не искам да го правя пак.

– Какво значи това?

– Значи, че не си първият мъж, който мисли, че няма как да съм в съдружие със Страйк и да не се чукам с него. След като ми нямаш доверие…

– Не опира до доверие.

– Как да не опира до доверие?! Досега се мъчи да ме хванеш в лъжа!

– Може да си искала да пощадиш чувствата ми. Да си спала горе и нищо да не се е случило, но да не ти се ще да признаеш, че си била там.

– Изобщо не беше така! Със Страйк сме приятели! И той ходи с адвокатка.

Лъжата изскочи лесно и инстинктивно от устата на Робин и когато видя лицето на Мърфи да се прояснява, разбра, че е изпълнила целта си.

– Това никога не си ми го казвала.

– Не подозирах, че те вълнува любовният живот на Страйк. За в бъдеще ще те държа в течение.

Мърфи се засмя.

– Извинявай, Робин – каза и посегна да хване ръката ѝ. – Искрено съжалявам. По дяволите… не исках да… Лизи ме напусна заради уж „приятел“.

– Знам това, но забравяш важен факт: аз не съм Лизи!

– Да, така е, прости ми. Та от колко време ходи Страйк с тази адвокатка?

– Нямам представа… от месеци. Не си водя бележки – отговори Робин.

Останалата част от вечерта премина дружелюбно. Уморена и все още ядосана, но с желание да запази мира, Робин си каза, че по-нататък ще му мисли, ако Ник, Илза или самият Страйк разкриеха случайно, че връзката му с Бижу е приключена.