— Ще ми се тая работа да се падне на мен! — пожела Омар бен Садек. — При мен и най-силният бен кхалид няма да остане дълго прав.
Като погледнеше човек Омар, той сякаш не бе в състояние да вдъхне някакво голямо безпокойство на противника. Фигурата му не беше нито висока, нито необичайно плещеста. Но който го бе видял разсъблечен и знаеше колко често се бе поставял като мъж на място, определено му вярваше повече, отколкото му личеше. В борбата неговите мускули бяха сякаш от желязо, а сухожилията от стомана. Когато застанеше разкрачен, свиеше юмруци и прибереше лакти към тялото, неколцина мъже трябваше да се напрегнат, за да го помръднат от мястото му. Краката му приличаха тогава на непоклатими колони. И такава жилавост притежаваше всяка отделна част на тялото му.
— За теб не бих се безпокоил. Омар — съгласи се Халеф. — Теб никой не може да те повали. А твоята хватка за бавно просване на този, когото си склещил, не може да наподоби никой хаддедихн.
— Хватката не е моя, защото я научих от ефендито. Тя е много лесна, но е необходимо пръстите нито миг, след като са се вдълбали, да не поддават, което си е цяло изкуство. Ако този жребий се падне на мен, можете да не се кахърите за нашата чест. Но, ефенди, какво мислиш за това, че борбата трябва да се води на живот и смърт? Бени кхалид действително няма да ни щадят Смяташ ли, че и ние трябва да постъпим така?
— Всъщност този въпрос е излишен — отговорих аз, — защото моето становище в това отношение ви е известно. Ако мога да обезвредя един враг, без да му отнемам живота, аз му го оставям. Повелява ми го обикновената човещина, но още повече моята християнска вяра. Вярно, в това съображение ние не бива да стигаме дотам, че да поставяме победата под съмнение. Беше ни казано, че поне кръв трябва да се пролее, което не можем да променим, но не е необходимо раняванията да са смъртоносни. Ако тримата бени кхалид бъдат само ранени, за нас те ще бъдат така обезвредени, все едно вече не са живи. Остава си най-главното да не могат да станат от земята.
— Нали е определено победеният да бъде проснат — вметна Халеф.
— Това не е особена мъчнотия, защото който е улучен например от куршум така, че коленете да отказват да му служат, необходимо е само с ръка да го бутнеш, за да се просне изцяло. Аз следователно бих се целил в крака, не в главата или сърцето.
— Иска ми се битката с пушки да бъде определена за мен! — каза Кара. — Хаджи Халеф, моят баща, ще потвърди пред теб, че погрешният изстрел при мен е нещо рядко. Но гледайте! Какво ли иска слепецът?
Мюнеджията седеше при меканците. Сега стана с рязко движение и дойде до мястото, където стояхме, със сигурни крачки, сякаш можеше да вижда.
— Ефенди, ела с мен! Сам! — подкани ме той, като мина между нас, без да се задържи.
Беше удивително. Откъде знаеше слепецът къде стояхме и че аз бях тук? Меканците ли му го бяха казали? Но и в този случай неговата сигурност бе необяснима. И той не бе говорил със своя глас, а с този на Бен Нур. Лицето му показваше мъртвешка вцепененост, а когато говореше, устните му едва се движеха. Крачеше към скалата на Бен Нур и аз го последвах. Горе ли искаше пак да се изкачи? Не можеше да има никакво съмнение, че сега, в светлия ден, той душевно отсъстваше! И това ли бе ходене насън, лунатизъм?
Още преди да е стигнал скалите, той спря, обърна се към мен и заговори отново с чуждия си глас:
— Ефенди, аз те обичам. Аз обичам всички Божии създания, но видя ли някое отворено за закона на любовта сърце, изпитвам особена любов към него. Думите на добротата, които ти сега каза, аз чух. Ти искаш да пощадиш живота на вашите врагове и следователно зачиташ времето, дадено им за подготовка. Това ще ти се впише за Отвъд и ще ти бъде отплатено още тук, защото вие ще бъдете победители. Но те предупреждавам да се пазиш от теб самия и от Ашдар116, който иска нещастието на хората и също твоята гибел. От теб самия, понеже се застрашаваш като собствен враг.
Взе с лявата си ръка моята, поглади я нежно с дясната и продължи:
— Никога не бъди горд с любовта си! Небето ти я е дало, тя е твоя собственост, която, след като си я приложил тук, трябва да му върнеш с лихва и лихва на лихвите. Тя е най-висшето благо в живота и затова този, който я получава, трябва да даде много по-строг отчет, отколкото онези души, на които е поверено по-малко. Не си мисли, че си по-добър човек от тях! От оскъдния степен храст се очаква само скромна зеленина, но от дървото край водата — плодове. Твоят дълг е да ги дадеш, но не бива да имаш претенции за особено възнаграждение. Това е причината да те предупредя да се пазиш от самия себе си. Твоят ангел-закрилник ме помоли да ти кажа това, което сега чу. Той води ръката на този слепец. Неговото докосване е милувка за теб и той трябва да ти покаже правия път.
След това ми пусна ръката и продължи:
