Не беше по-лошо от първия път, но бен кхалидът се ядоса, защото сега сигурността в победата бе спаднала от три трети на една.
Беше му подвикнато такова множество съвети и бе угостен с толкова крепки морални „сръгвания в ребрата“, че той се обърна гневно и викна на хората си:
— Не ми са дотрябвали знанията ви! Ако можехте да направите нещо повече от мен, защо не се явихте вие? Елате тук и го свършете другояче! Не искам от вас…
Беше прекъснат от едно остро изсвирване от страна на Халеф, към когото се обърна едва сега.
— Какво ти скимна да се въртиш? — сгълча го хаджията. — Ако се бях възползвал от това и бях хвърлил, сега щеше да си труп.
— Защо не го направи?
— Защото шейхът на хаддедихните не напада тайно врага. Моята честност те спаси.
— Не си го въобразявай! Кой знае накъде щеше да полети копието ти! Толкова близо като мен не можеш да го докараш.
— Естествено!
— Стига с тия подигравки! Досега аз само пробвах, но сега наистина ще те продупча!
— Естествено!
Явно беше, че с повтарянето на тази дума Халеф искаше да възбуди врага си и да го принуди по нов начин да извърши третото хвърляне. Намерението постигна целта си, защото бен кхалидът изкрещя яростно:
— Да, естествено! Ще ти докажа, че това е така!
За да може да придаде повече мощ, той отстъпи няколко крачки назад, засили се и метна копието с такава сила, че чухме бръмчащото му свистене. После остана неподвижен, с приведено далеч напред тяло и вперени в полета на оръжието очи, защото то трябваше да улучи, беше последното.
Халеф държеше две копия в лявата ръка и третото в дясната. Той видя, че оръжието беше добре прицелено и летеше право към него. Изглеждаше, сякаш само един страничен скок може да го спаси. Но хаджията беше твърде честолюбив, за да допусне да се говори, че е мръднал от мястото си макар и само на един пръст разстояние. Държейки в готовност десния юмрук, той визираше остро вражеското копие… Опасната за живота отбрана успя… чухме как копията се удариха… отклонено встрани, вражеското полетя край него.
Проехтя обединеният крясък на неколкостотин гърла. Мятането беше отлично, непременно щеше да улучи, наистина, ако не бе така ловко отклонено. Към това се добавяше, че това бе последното оръжие на бени кхалид от втората битка. Така че не е трудно да си представи човек тяхното разочарование от този неуспех. Гласовете ехтяха един през друг, докато шейхът повели тишина.
— Тихо! — извика той. — Боят още не е свършил! Ако и хаддедихнът не улучи, нищо не е изгубено. Нека той сега покаже какво може или по-скоро какво не може.
Тавил не си каза, че една толкова майсторска отбрана навява заключение и за необичайни възможности за нападение. Отново настъпи тишина и бившият притежател на трите копия се обади с дрезгав от ярост глас, за да покаже по всякакъв начин на хаджията своята неучтивост. Правилно беше казал шейхът, следващият миг щеше да наклони везните. Ако Халеф бъдеше сполетян от същото нещастие и враговете спечелеха третата схватка, нямаше да има победител и всичко трябваше да се почне отначало. Ето защо напрежението при бени кхалид бе достигнало връхната си точка.
Халеф видя всички очи насочени към него. Предположих, че известно време ще занимава противника с финтове, но той не го направи. Постоя доста време неподвижен, оставяйки всички подвиквания да отскачат от него. Но после стрелна с бързината на мисълта ръката с копието нагоре. Дългоочакваното хвърляне бе извършено. Джеридът полетя във висока дъга толкова точно към своята цел, че бен кхалидът беше изгубен, ако останеше на мястото си. Всички погледи освен нашите бяха устремен и към летящото оръжие и никой в този миг не обръщаше внимание на Халеф. Той видя, че неговият противник вдигна крак да се спаси със скок надясно и изстреля в бърза последователност останалите две копия, придавайки им леко отклонение в тази посока, бен кхалидът направи предвиденото избягващо движение, но едва го беше сторил, второто копие го прониза в горната част на гърдите, събаряйки го на земята, а третото му прикова ръката в пясъка.
Вълнението, което това предизвика при бени кхалид, не може да се опише. Победителят не обърна внимание на тази осезаема последица от неговото хладнокръвие и превъзходство. Той се върна спокойно при нас и зададе само въпроса:
— Можех ли да го направя по-добре, сихди?
— Не — заявих аз. — Ти надмина всички очаквания.
Ханнех го погледна усмихнато и само каза:
— Аз го знаех!
Баш насир също му каза:
— Хаджи Халеф Омар, ти спаси съкровището, защото след това второ поражение бени кхалид не могат да имат претенции към него. Те сега вероятно ще се откажат от третата битка.
Тогава Омар бен Садек, който вече се беше приготвил и разсъблякъл до кръста, отвърна:
— Не бива да мислиш така. Нали виждаш, че съм вече готов за борбата. Тази схватка няма да е за съкровището, наистина, но те ще искат да си отмъстят, и затова можеш да бъдеш сигурен, че няма да се откажат.
Кхутаб ага огледа голото тяло на Омар. Поклати глава и каза:
