След като направиха необходимите снимки и видеозаписи, Харват поиска от пилота да прелетят над Льо Ральор и да се върнат на летище „Сион“. Стойността на събраната информация не можеше да бъде преценена, докато не се върнеха в хотела си. И все пак видяното изпълни Харват с лошо предчувствие. Уединената резиденция на Ага Хан беше непревземаема.
В хотела Харват започна да принтира всички цифрови снимки от Льо Ральор и от разузнавателния им полет над ,, Шато Еглемон“. Все още го преследваше неясното чувство за нещо познато.
След като свалиха картините от едната стена, двамата закачиха снимките с кабарчета. Освен сградата на стария манастир и станцията на кабинковия лифт в комплекса имаше стъклен солариум, който вероятно покриваше някакъв басейн, тесен бетонен или каменен двор отпред и парче зеленина с не особено здрав вид, която се оказа малък продълговат участък от алпийската ливада. Тя опасваше главните сгради от едната им страна и завършваше с отвесен наклон, спускащ се към долината на стотици метри надолу.
- Какво мислиш? - попита Джилиън, застанала по - назад, за да се възхити на майсторски направените от нея снимки.
Първото, което му дойде наум, беше, че са прецакани, но за момента се въздържа да изрази гласно опасенията си.
- Да изгледаме видеозаписа - предложи той.
Те включиха камерата към телевизора и пуснаха филма няколко пъти, когато Харват натискаше паузата на различни места, за да наблюдава реакцията на охранителния екип на Ага Хан. Щом беше видял достатъчно, той каза:
- Това с положителност са хората на Рейбърн.
- Как разбра?
- Действат по същия начин, по който би реагирал екип на Сикрет сървис в подобна ситуация, до всяка една подробност, включително човека с противотанковия гранатомет. В нашия случай ,, Шато Еглемон" можеше спокойно да е Белият дом. Всъщност това място е по - добре защитено от Белия дом, защото от трите му страни се издигат планини и единственият достъп към него е по въжената линия.
- Да не искаш да кажеш, че е невъзможно да се стигне дотам? - попита Джилиън, докато гледаше как Харват отива до минибара и изважда една бира.
Той се обърна към застиналия кадър на телевизора и после отново плъзна поглед по закачените по стената снимки.
- Не знам - отвърна най - накрая, като махна капачката на шишето и пое дълга глътка. - Не знам.
На Джилиън не ѝ хареса това, което чу.
- Трябва да има някакъв начин. Ами ако се качим в кабината на лифта в селото? Ще стане, нали? Системата е с две кабини. Движат се на принципа на противовеса. За да спусне горната, долната трябва да се качи горе, нали?
- Така е - каза Харват, - но как да ги накараме да изпратят горната долу?
- Предполагам, че все по някое време ще им се наложи да се запасят с нови провизии.
- По някое време - да, но кой знае с какви запаси разполагат в момента.
- Сервитьорката в кафето каза, че понякога персоналът от охраната слиза в селото, когато не е на работа. Може да го направим тогава.
Харват отново отпи от бирата си и помисли.
- Все още остава нерешен въпросът с полицията, охраняваща кабината долу.
- Ще измислим как да отвлечем вниманието - каза Джилиън. - Някой от нас може да ги разсейва.
- И когато стигнем до средата на пътя и те разбират, че сме успели да се промъкнем в кабината, какво, мислиш, ще последва?
- Като стигнем върха, ще ни посрещнат със салюти.
- Именно - каза Харват и отпи от бирата. - Ще се превърнем в мишени. А и доколкото познавам Рейбърн, в кабините със сигурност има монтирани камери. Дори да успеем да преминем покрай швейцарските полицаи, охраната на ,,Еглемон" ще узнае за това още в мига, в който отворим вратата на кабината или капака на покрива ѝ - добави той, забелязвайки изражението на лицето ѝ. - Казах ти вече, Рейбърн беше един от най-добрите служители на Сикрет сървис. Не е добра идея да подценяваме такъв човек. Трябва да измислим нещо много по-добро.
- Ако предложим, че той е там, не може ли да го подмамим да слезе в селото и после да го принудим насила да ни отведе на върха?
Лек звън прокънтя в съзнанието на Харват, сякаш мисловният му радар се беше натъкнал на нещо, което беше търсил.
- Идеята да го използваме, за да ни вкара вътре, ми харесва - каза той. - Но пак е прекалено опасно. За човек като Ага Хан парите не са проблем, особено като става дума за сигурността. Хората му ще са най-добрите в бранша. Те знаят, че кабинковият лифт е единственият начин да се стигне до ,, Еглемон", и ще са подготвени за всяко нерегламентирано използване на съоръжението с цел осигуряване на достъп до върха. Би трябвало да има две пароли, с които операторът горе задейства механизма - една за ,,всичко е наред" и друга за ,,вдигай, но не съм сам, така че подготви охраната”. Няма как да знаем. Ако ще се качваме горе, не можем да го направим с лифта.
Джилиън започваше да изпитва чувство на безсилие. Харват беше професионалистът, а не предлагаше нищо. Единственото, което правеше, беше да седи, да пие бира и да отхвърля всяко нейно хрумване. Тя реши да опита за последен път:
