Джилиън беше права, но Харват се чувстваше длъжен да ѝ даде последен шанс да се откаже. Макар да се надяваха да проникнат и да си тръгнат без нито един изстрел, в тази рискована мисия беше възможно и да има убити. Една от тях можеше да е Джилиън Алкът. Дори и осведомена за всички опасности обаче, тя не промени решението си. Щеше да участва.
Харват вярваше на Рейбърн дотолкова, че да го използва единствено като разменна монета, и в последния момент измисли една доста примитивна застраховка да си гарантира, че той няма да им създава главоболия.
Въз основа на познанията си върху импровизираните взривни устройства Скот, не без помощта на експерта на ,, Щерн“ по експлозивите, сглоби малка изненада за Тимъти, която той щеше да носи в боксерите си.
За закрепване на бомбата на място използваха армирана лента. Когато забеляза дискомфорта, изписан на лицето на Рейбърн, Харват му се присмя:
- Като в евтин хотел - теснотия.
После вдигна дистанционния детонатор, така че Рейбърн да го види, и додаде:
- Ще те следвам на три крачки разстояние. Само да заподозра, че сигнализираш на хората си, по онази алпийска ливада ще се търкалят топки като по игрище за голф, ако ме разбираш какво искам да ти кажа.
Рейбърн не обели и дума, само изгледа кръвнишки Харват.
Двайсет минути по-късно, облечени в екипи на „Номекс“, каквито носеха и охранителите на ,, Еглемон“, Харват даде последни инструкции на командосите от „Щерн“ и пилотите на планерите, преди да излязат на пистата.
Новите моторни планери ,,Супер Винат“, модел „Икарус“ на ,, Айротехник” имаха голям размах на крилете и изглеждаха като хибрид между типичен безмоторен двуместен самолет за пилот и пътник и малък едновитлов ,,Чесна”. Планерът беше предназначен за пилот и двама пътници максимално допустимото тегло, посочено от производителя, бе 337 килограма. Налагаше се да го натоварят повече. Като свалиха голяма част от оборудването му и оставиха само най-необходимото, успяха да се качат по четирима души и пилот във всяка машина.
Харват и Шрьодер щяха да летят с Рейбърн и още един командос в първия ,, Супер Виват Икарус“, а във втория щяха да се качат Клаудия, Джилиън и двама от ,,Щерн“. Последните два планера побраха по четирима командоси. При толкова къса писта за кацане беше важно всеки планер да се приземи, да разтовари пътниците и да излети навреме, така че да освободи място за следващия летателен апарат. Това щеше да е като сложен танц, който, за съжаление, нямаха достатъчно време да репетират.
На самолетите им бяха дадени позивни ,, Силоз” - 1, 2, 3 и 4, според реда, в който щяха да кацат на „Еглемон”. Първите три щяха незабавно да отлитат след слизането на пътниците, а четвъртият щеше да остане на земята, в случай че се наложеше бърза евакуация на Емир Токай. Както и летците на другите машини, капитанът на „Силоз 4“ беше швейцарски пилот на изтребител и беше поел задачата с готовност, осъзнавайки, че ако нещата загрубеят, той ще се превърне в лесна мишена. Харват от своя страна се постара да увери човека, че ще направи всичко възможно нещата да не се влошат на много ранен етап.
Останалите осем командоси от ,, Щерн“ трябваше да обезвредят полицаите в подножието на лифта в Льо Ральор и да се качат горе веднага щом колегите им завземат позициите си в ,,Еглемон”.
Когато изкараха планерите на пистата, пилотите им извършиха последни проверки преди полета. Вътре в хангара командосите прегледаха за последно снаряжението и комуникационното оборудване и натъпкаха догоре джобовете и мешките си с допълнителни муниции. Щом всички пътници се качиха на борда и първият планер получи разрешение за излитане, членовете на екипа, останали на земята, скочиха в две наети коли и потеглиха към Льо Ральор.
Брайън Търнър се огледа наоколо, за да се увери, че е сам, след което седна на компютърния терминал и влезе в системата. У него винаги будеше почуда фактът, че ЦРУ се тревожи повече от евентуални външни хакерски атаки, отколкото от вътрешни нарушения на сигурността.
Търнър се увличаше по технологиите за криптиране от седемгодишна възраст. Националната агенция за сигурност се беше опитвала да го привлече в редиците си многократно през последния курс на следването му в Калифорнийския политехнически университет, но накрая ЦРУ го спечели на своя страна с високите доходи и славата си. Животът в Лангли обаче, особено след 11 септември, изобщо не оправда очакванията му. Нямаше нищо общо с екшъните на големия екран, а и Търнър беше убеден, че при всички тези правила, които той и колегите му трябваше да спазват, беше въпрос на време на Америка да понесе нов опустошителен терористичен удар.
