Първото, което излезе от строя, беше предният ляв колесник, при което лявото крило се наклони и задълба в земята. Харват очакваше, че върхът на крилото ще се превърне в опорна точка и ще предизвика бясно въртене на целия планер, но вместо това от края му се откъсна цяло парче и планерът продължи да препуска напред.
Пилотът на ,,Силоз 1” веднага направи опит за рязък обратен завой с надеждата да спре машината. Той бързо завъртя щурвала докрай на дясно, като натисна десния рул със скоростта на прилеп, влязъл в сблъсък с бейзболна топка. През това време Рейбърн се възползва от суматохата, нахвърли се върху Харват и грабна пистолета му със заглушител „Хеклер и Кох" модел МР7. Изведнъж в кабината се разнесоха три изстрела. Два от куршумите разбиха плексигласовия покрив, а третият одраска тила на пилота, който продължи да управлява машината в продължение на секунда-две и после се строполи върху щурвала. С помощта на Шрьодер Харват изби оръжието от ръката на Рейбърн и без да има друг избор, му нанесе къс удар с отворена длан в носа. Оттам рукна кръв и бившият агент на Сикрет сървис изрева от болка. Понеже беше успял да си върне оръжието, Харват не му обърна внимание.
Само един поглед през строшения плексиглас потвърди подозренията му: Планерът набираше скорост и площадката за кацане съвсем скоро щеше да свърши. Те се носеха към ръба на скалата, след което ги чакаше дълго падане надолу към долината. Това беше непредвиден развой на събитията.
Още от прегледа на разузнавателните снимки те знаеха, че кацането крие изключително сериозни опасности. Единственият начин планът да сработи беше всеки пилот да натисне силно спирачките, щом планерът му докосне земята. При целия свръх товар на борда това щеше да е крайно рисковано, но дори и тогава в най-добрия случай щяха да спрат на метри от пропастта.
Полосата позволяваше да кацне само един самолет и затова първоначалният план предвиждаше, след като членовете на екипа слязат от борда, всеки пилот да отвори носа на летателния апарат, да разгъне пропелера отново навън, за да се задвижи нагоре по ливадата, да обърне и да осъществи нов разбег към ръба на пропастта, за да излети.
Харват се наведе към предната седалка, за да помогне на Грьосер, един от командосите на Шрьодер, да издърпат пилота от щурвала. Беше твърде късно за спирачките. Единствената им надежда беше да завъртят планера в друга посока, за да избегнат пропастта, към които все по-бързо се приближаваха.
Скот пъхна ръце под мишниците на пилота и го издърпа назад, като впрегна всички сили. Щом щурвалът се освободи, Грьосер го сграбчи и го извъртя рязко надясно към края на ливадата и шатото.
Онова, което беше останало от гумите, изстена протестиращо, когато заподскачаха по няколко големи камъка. Стръмната скала беше на по-малко от двайсет метра. Харват помисли дали да не отворя строшения капак и да изскочи навън, но знаеше, че при тази скорост беше достатъчно главата му да се удари само в един камък и щеше да умре на място. Дори да успееше да избегне камъните, можеше да не спре да се търкаля и след като стигне ръба на пропастта. Имаше само един изход - да обърнат моторния планер, а това означаваше не само да работят с щурвала, а да вкарат в действие и руловете.
- Наляво! - изкрещя Харват, който откопча колана на пилота и се опита да го изтегли през облегалката на пилотското място на втория ред, където седяха с Шрьодер. - Завърти щурвала докрай в другата посока и дръж натиснат левия педал!
- Но така ще се ударим в планината! - изрева Грьосер.
- Действай - извика му Шрьодер, който веднага разбра плана на Харват. Състоянието на машината нямаше да им позволи да завият надясно по посока на малкото останала ливада покрай ,, Шато Еглемон“. Единствената им надежда беше да катастрофират. По-добре беше да се блъснат в планината, отколкото да паднат в пропастта.
Грьосер напрегна цялото си тяло и с всички сили завъртя докрай щурвала наляво, но машината не реагира. Харват погледна навън, изчисли разстоянието до отвесната урва и се подготви за най-лошото. Щяха да полетят в бездната.
После, много бавно, осакатеният планер започна да извърта носа си в желаната от тях посока. В началото едва доловимо, но после все по-осезаемо поемаше наляво. Харват понечи да въздъхне облекчено, когато видя купчина гранитни отломки точно по средата на пътя им.
Тъй като не виждаше друг изход, той се подготви за сблъсъка, използвайки тялото на пилота като импровизирана въздушна възглавница.
Купчината от назъбени отломки изигра ролята на рампа, откъртвайки половината от носа и запращайки планера право към скалата. Стомахът на Харват се преобърна и той разбра, че се носят във въздуха. Планината тъкмо се беше приготвила да посрещне челно малкия летателен апарат, когато точно преди сблъсъка се случи нещо.
