Харват нямаше намерение да се катери по високи стълби, за да стигне Ага Хан. Поглеждайки към таймера на часовника си, той хвърли детонатора на Шрьодер и каза:
- Имаме по-малко от две минути. Вие тримата намерете Токай. Ако Рейбърн откаже да ни сътрудничи, гръмнете му топките.
- Чакай малко - спря го Шрьодер. - Мислех, че дойдохме да освободим заложника. Къде отиваш?
Колкото важен да беше Емир, Харват не можеше да изпусне възможността да се добере до самия Ага Хан.
- Исам да видя човека, който стои зад всичко това.
- Не можеш да отидеш сам. Нека първо освободим заложника. След това ще ти пазим гърба - предложи Шрьодер.
- Нямаме време за приказки. Вземете Емир и ще се срещнем отвън.
Шрьодер осъзна, че спорът с Харват няма да доведе до нищо, затова само кимна и тръгна към приземния етаж.
Харват откри вратата в края на коридора, където гладки каменни стъпала водеха нагоре. При статуята на свети Никлаус той дръпна броеницата и фигурата се отдръпна назад, откривайки тесен вход към втория етаж.
На пост пред покоите на Ага Хан в дъното на украсения със стенописи коридор стояха двама плещести пазачи с вид на бивши военни, които напомняха на Харват за охранителите на ,,Сотбис” в Париж.
- Ти пък кой си? - излая единият от мъжете с отчетлив американски акцент и зае позиция за стрелба, насочвайки оръжието си към Харват.
- ШНП - отвърна Харват, използвайки съкращението на военния жаргонен термин ,,Шибано ново попълнение”. - Рейбърн ви иска и двамата в трапезарията за спешна среща. Дойдох да ви заместя.
- Никъде не отивам, докато Рейбърн сам не ми нареди.
- Ти да не си единственият без радиостанция тук, бе? - скастри го Харват. - Не знаеш ли какво се случи току-що навън? Не си ли чул, че всички са свикани на инструктаж?
- Да, ама…
- Какво ,,ама”, бе, задник? Бях на онзи самолет отвън, който сега е горяща развалина, така че, ще ме прощаваш, ама не ми е до празни приказки с такива като теб.
- Може би най-добре да отидем в трапезарията - предложи другият часови.
- Майната му. Докато не го чуя от Рейбърн, не тръгвам никъде.
- Както искаш - отговори Харват, след което им обърна гръб и тръгна обратно по коридора. ,,Дотук беше с плана да превземеш мястото без един изстрел”, помисли си той, докато подготвяше за стрелба своя ,,Хеклер и Кох”.
- Чакай малко - каза часовият, тъкмо когато Харват се готвеше да се обърне и да натисне спусъка. - И без това вече съм в черния списък на Рейбърн. Не искам повече проблеми. А и чаша кафе ще ми дойде добре.
Харват отпусна пръста си, който беше на спусъка и внимателно свали оръжието. Дотук добре.
Щом охранителите изчезнаха зад статуята на свети Николас, Харват се приготви да отвори с ритник вратата към покоите на Ага Хан. В последния момент обаче се спря и реши да пробва дръжката - беше отключено. Той зареди пистолета си, бутна вратата с върха на кубинката си и влезе вътре предпазливо.
Точно както и останалата част на манастира, стаите на Ага Хан бяха пищно обзаведени. Дебели кадифени завеси покриваха плътно прозорците, а настолни лампи в стил ,,Тифани” хвърляха в стаята приглушена оранжева светлина. В камината горяха дърва, акуратно подредени под формата на буквата ,,А”. Мястото беше изпълнено с миризма на книги и плесен.
В дъното на голямата всекидневна, която приличаше повечето на кабинет или библиотека, Харват завари Ага Хан седнал зад масивно дървено бюро, покрито с ръкописи и древни свитъци папирус. Телевизорът с плосък екран зад гърба му беше настроен на една от денонощните новинарски телевизии.
Облечен с карирана риза и панталони цвят каки, Ага Хан никак не отговаряше на стереотипа за мюсюлмански духовен водач. Нямаше я нито типичната надиплена роба, нито дългата неподдържана брада. Беше леко пълен и плешив, което придаваше измамно кротък вид и той приличаше по-скоро на някой дядо, отколкото на фанатично богат международен играч. Истинският му характер обаче се прояви, когато той вдигна глава и заговори. Роден в изгнание, Ага Хан беше възприел изцяло западната култура и резките му думи бяха произнесени с чист британски акцент.
- Кой сте вие? - попита той властно. - Какво правите тук?
Харват знаеше, че Ага Хан е опасен, и реши да не губи време и да поеме нещата в свои ръце. Насочвайки пистолета си срещу него, каза:
- Тук съм, за да ви задам няколко въпроса. А сега станете и сложете ръце така, че да ги виждам.
Ага Хан не помръдна.
- Знаете ли кой съм аз? - тонът му стана още по-остър.
Харват не го беше грижа. Единственото, за което можеше да мисли в момента, беше вероятността от масово заразяване на американски граждани от смъртоносно биооръжие, тествано в селцето Асалаам, а седящият пред него човек по някакъв начин беше ключът към всичко това. Като превключи на пистолета си полуавтоматичен режим, той проби със заглушен изстрел върха на кожения стол на сантиметри от главата на мъжа.
- Явно сте човек, който има проблем със слуха.
