- Те са само началото. Смятат, че Съединените щати са убедили властите в Саудитска Арабия да арестуват всички техни духовни водачи. Тези хлапаци, както ги нарече, ще предизвикат такива безредици по улиците на Рияд, че саудитската монархия няма да има друг избор, освен да седне на масата за преговори с лидерите на уахабитите и да ги умолява да сложат край на бунтовете. Тогава ще се възпламени истинската революция.
Харват го погледна.
- И после какво? Ще накараш своите уахабити да пречукат членовете на кралското семейство? Така ли ще започне всичко?
- Всъщност точно обратното. Убийството на най-изтъкнатите членове на саудитското кралско семейство няма да предизвика негодувание по улиците. Напротив, хората ще танцуват от радост. Вместо това кралското семейство ще избие върхушката на уахабитското движение. Това ще се окаже доста по-ефикасно.
Саудитска Арабия беше религиозен барутен погреб и Калъчкъ се беше впуснал в зловеща игра с кибритени клечки. Убийството на уахабитските лидери щеше да хвърли страната в хаос. Дори и намек, че кралското семейство може да има нещо общо с ликвидирането им, щеше да доведе до размирици, каквито Близкият изток и светът не бяха виждали.
- Ясно - заключи Харват. - Помислил си за всичко.
- Не съвсем - каза Калъчкъ и извади пистолет. - Има едно последно нещо, което трябва да направя.
Той се прицели в Ага Хан и натисна спусъка.
Мощният куршум се вряза точно между очите на шиитския водач и го повали назад, повличайки и креслото, на което бе седнал. Окървавени, розови парчета от мозъка и скалпа му се залепиха по тавана и стената зад него.
Когато Калъчкъ се извърна към Харват, и агентът се приготви за най - лошото.
- Независимо какво си мислиш, аз все още държа на приятелството ни - заяви мъжът. - И поради това ще ти дам последен шанс да живееш. Последвай ме. Ела да работиш за мен. Ще те направя по-богат, по-могъщ, отколкото някога си допускал, че е възможно. Естествено ще трябва да приемеш исляма, но повярвай ми, тази цена е нищо в сравнение с богатствата, които те очакват.
Харват изгледа Калъчкъ, сякаш турчинът не беше с ума си.
- Майтапиш ли се?
- По-сериозен не съм бил. Чака ме полет. Ела с мен, за да видиш как се твори историята.
- Не, благодаря - отвърна Харват. - Не ме интересува.
На Озан Калъчкъ не му беше присъщо да се колебае, когато се налагаше да вземе решение, затова вдигна отново пистолета си и каза:
- Както желаеш.
Турчинът имаше пистолет в ръката си, но нямаше преимущество, с което разполагаше Харват - поглед към вратата.
В един миг Скот залегна и залитащият и кървящ Хорст Шрьодер пристъпи в стаята и откри стрелба по Калъчкъ и двамата му телохранители.
Скоро във всички страни полетяха куршуми и Харват сключи ръце над главата си, за да се защити от късовете гипс и камък, които се разхвърчаха от полицата над камината. Той много бързо установи, че Калъчкъ и хората му стрелят не само по Шрьодер, а и по самия него. Лишен от всичките си оръжия, Харват беше безпомощен.
Скрит зад катурнатото кресло, където беше седял Ага Хан, той чу още една поредица от изстрели. Куршумите попадаха в стената и камината зад гърба му. Изведнъж усети пареща болка в прасеца си. Отначало помисли, че е ударен от рикоширал куршум, но когато докосна крака си, се оказа, че причината е съвсем друга. Няколко от горящите в камината цепеници се бяха изтърколили на пода.
Харват ги изрита, при което една от цепениците стигна до завесите и подпали тежкото кадифе. При продължаващата стрелба той нямаше как да потуши огъня. Няколко крачки деляха пламналите завеси от книжните лавици на Ага Хан и след минути половината от помещението вече гореше. Агентът знаеше, че не може да остане на мястото си.
Тъкмо се готвеше да надзърне иззад падналото кресло, когато видя чифт тежки черни ботуши, които се приближаваха към него със залитане. Те бяха последвани от автоматично оръжие със заглушител и преди Харват да успее да реагира, собственикът на ботушите и оръжието се просна върху него.
Хорст Шрьодер буквално се беше сгромолясал в краката на Харват. Гърдите му се надигаха, опитвайки се да си поемат въздух. Не само кървеше от множество огнестрелни рани, а и страдаше от първите симптоми на задушаване с димни газове. Харват взе оръжието му и напрегна зрението си, за да види дали някой не се приближава към тях през пушека.
- Мъртви са… - промълви Шрьодер с пресипнал глас. - Освен един.
- Кой? - попита Харват, като отново се огледа.
- Дебелият. Избяга.
Жегата в помещението ставаше нетърпима. Трябваше да излязат от там.
- Можеш ли да ходиш?
Шрьодер слабо поклати глава.
Харват нарами оръжието, подхвана с ръце командоса през гърдите и го повлече към коридора. Щом излязоха, чу виковете и тропота по стълбите в другия край. Хората на Рейбърн. Дали не идваха заради пожара? Или бяха получили заповед да стрелят на месо?
- Хорст - каза Харват, опитвайки се да стигне до съзнанието на командоса, който дишаше на пресекулки. - Какво се случи долу?
- Намерихме Токай, но вече е мъртъв. Чакахме те заедно, когато хеликоптерът кацна. Дебелакът каза, че ти си го повикал.
