Беше вярно. Харват му се беше обадил, но не беше очаквал да се появи самият Калъчкъ. Наистина го беше подценил.
- Познаваше Токай по име и попита дали е добре - продължи Шрьодер, като кашляше от дима и кръвта, която пълнеше белите му дробове. - Предложи да го качи на хеликоптера, за да ти се притечем на помощ. Трябваше да сме по-бдителни.
,,Не”, помисли си Харват, ,,аз трябваше да бъда при вас”.
- В мига, в който се приближихме до хеликоптера, хората му откриха стрелба по нас - каза Шрьодер. - Токай беше убит, нямаше никакъв шанс. И Грьосер е мъртъв.
На Харват му призля. Докато новините се врязваха в съзнанието му, се изпълваше с все по-силен гняв към себе си. Бяха дошли тук единствено за да спасят Токай, а се бяха провалили. Той се бе провалил. Беше си позволил да се отклони от основната им цел и заради това двама души бяха загинали и мисията им бе претърпяла неуспех.
- Ще се оправиш - каза той, като свали един от гоблените, сгъна го и го притисна като превръзка към гръдния кош на Шрьодер.
Ако Шрьодер умреше, не само Клаудия нямаше да му прости никога. Самият Харват не би могъл да си прости. Шрьодер нямаше нищо общо с това. Той беше дошъл, за да помогне, а един от хората му вече бе мъртъв. Скот беше длъжен да изведе от мястото и него, и екипа му живи.
- А Рейбърн? - попита Харват, когато положи ръката на Шрьодер върху гоблена. - Какво стана с него?
- Няма го. В мига, в който започна стрелбата, изчезна.
- А дистанционното? Ти опита ли се да детонираш устройството, което бяхме залепили?
Шрьодер поклати глава.
- Докато разбера какво става, той беше извън обхват.
Той пъхна ръка в джоба си, подаде дистанционното на Харват и каза:
- Ето. Целият е твой.
Колкото и да му се искаше да се втурне по петите на Рейбърн и Калъчкъ и да ги накара да си платят за стореното, Харват първо трябваше да вземе пергаментите и папирусите, разпилени по бюрото на Ага Хан. Не се знаеше какво биха могли да научат от тях.
През вратата, иззад статуята на свети Никлаус, вече нахлуваха хората на Рейбърн, когато Харват постави ръцете на Шрьодер върху платното на гоблена и повтори:
- Ще се оправиш.
След което хукна обратно към покоите на Ага Хан.
Харват се втурна в стаята и усети как лицето му се изопна от нагорещения въздух. Не се виждаше нищо и той бе принуден да се поправя път по спомен.
Щом стигна до масивното дървено бюро на Ага Хан, той се наведе под нивото на дима и успя да види пергаментите и древните ръкописи, които бяха започнали да се огъват от топлината. Откопча трите горни копчета на термозащитната си риза ,,Номекс” и натъпка в нея всичко, до каквото успя да се добере.
Докато пъхаше последните листове, страните на бюрото засветиха в оранжево и изведнъж избухнаха в пламъци. Харват отскочи назад, а дървесината на горящото писалище затрещя и запука от силната горещина. Или той така си помисли.
Когато куршумът мина на косъм от рамото му, изведнъж осъзна, че шумът не идва от дървото. Вдигна нагоре картечния пистолет, който бе взел от Шрьодер, изстреля целия пълнител във всички възможни посоки и залегна на пода. Докато вадеше пълнителя и поставяше нов, жадно поемаше огромни глътки въздух.
- Мърлява работа, гадино! - чу се задавеният глас на Рейбърн някъде от потъналата в дим горяща стая.
Харват се изкуши да изпразни и втория пълнител, но се сдържа. Трябваше да овладее положението. Порови из джоба си и извади дистанционното за взривното устройство. Включи го и натисна бутона за активиране, но не се получи нищо. Рейбърн някак беше успял да го обезвреди.
Чувстваше, че още малко и ще припадне от задуха. Насили се да помисли. Ако беше на мястото на Рейбърн, къде щеше да заеме позиция? Или щеше да остане на прага, за да вдишва въздух от коридора, или щеше да залегне. Ако стоеше до вратата, щеше да е прилична мишена, но ако беше на пода - между тях двамата можеше да има всякакви мебели.
- Само се покажи, копеле - разкрещя се бившият агент на Сикрет сървис, - и ти обещавам да ти свестя маслото много бързо.
Ориентирайки се по гласа, Харват заключи, че противникът му в крайна сметка не стоеше на прага, а пълзеше по пода и го приближаваше.
Прехапа си езика, за да се въздържи от отговор. Имаше безброй неща, които искаше да му каже - някои от които доста пиперливи, но ако те помогнеха на Рейбърн да закове позицията му, по-добре беше да си държи устата затворена.
Бяха в забулено от дим патово положение. Никой не знаеше къде точно се намира другият, но и двамата имаха някаква бегла представа. Можеха да се разиграват така цял ден, ако огънят не изсмукваше и последната частица кислород от стаята и пламъците не заплашваха всеки момент да ги погълнат. Въздухът беше толкова нажежен, че Харват вдигна ръка, за да предпази лицето си.
