- Май се оказахме на кръстопът - изкрещя Калъчкъ от металната платформа за наблюдение, издигната над производствената зона. - Предложението ми е още в сила, ако те интересува. Какво по-добро място от най-свещения град, за да приемеш исляма?
- Благодаря, но аз вече го приех. Престолонаследникът принц Абдула ми устрои кратка мила церемония, но не мисля, че това е за мен - отвърна Харват, като се премести, за да има по-добър прицел. - Не ми харесват дрехите, а още по-малко празниците. Отговорът ми остава „не“.
- Съжалявам да го чуя - каза Калъчкъ, който се отмести, за да попречи на Харват да го вземе на мушка.
- Обаче мога да ти предложа сделка - додаде агентът. - Дай ми каквото искам и ще те оставя да живееш.
Калъчкъ се изсмя.
- И ще ме оставиш да си тръгна?
- Не, казах, че ще те оставя да живееш.
Скорпионът се престори, че обмисля възможността, и после отвърна:
- Мисля, че при всички случаи ще си тръгна оттук. Нещо ми подсказва, че дори ти нямаш достатъчно смелост да рискуваш и да гръмнеш член на саудитското кралско семейство.
- Така ли мислиш? - отговори Харват, като допря здраво приклада на картечния пистолет до бузата си. - Защо не ме пробваш?
Калъчкъ отново отстъпи вляво пусна три изстрела един след друг, които откъртиха парчета от стената на сантиметри от рамото на турчина. Лицето на принц Хамал се изкриви в отблъскващо изражение на ужас. Калъчкъ се върна на първоначалната си позиция.
- Може да стигнем до някакво споразумение - изкрещя той.
- Като например? - осведоми се Харват.
- Лидерите на уахабитите и без това няма да свършат никаква работа. Дори да ти дам онова, нямаш време да спасиш династията на Сауд. Ще разполагаме с три ядрени бойни глави и никой няма да посмее да ни нападне.
- Откъде си толкова сигурен, че Саудитска Арабия има ядрен арсенал?
- Защото го видях със собствените си очи. Това е най-добре пазената тайна в тази страна. Дори Америка не е сигурна в съществуването на оръжията. Това значи, че дори да искате да ги изнесете оттук, няма да знаете къде да ги намерите.
- Е, какво предлагаш? - хвана бика за рогата Харват.
- Ще ти кажа за болестта всичко, което трябва да знаеш, но след като ме оставиш да си тръгна.
- Ще ми кажеш сега. Хората в Америка вече се разболяват от нея.
- Това е абсурдно. Болестта още не е изпратена в Щатите. Поне за сега. Нарочно протакаш. Отговори ми. Съгласен ли си или не?
- Защо не попиташ Хамал за Америка? Той е човекът с експортния бизнес. Изглежда, нещата са се развили малко по-бързо, отколкото си очаквал.
Притискайки пистолета си в ухото на Хамал, Калъчкъ попита:
- Вярно ли е? Изпрати ли отровата в Америка?
- Да - отвърна Хамал със запъване, - но ние изпратихме и вода за праведните сунити.
- Кои ,,ние”?
- Аз и Фарук. Той координира износа. Каза, че единственият начин да се справим с американците е да ги атакуваме в собствения им дом, за да имаме гаранция, че те няма да тръгнат срещу нас.
- Идиот, това не влизаше в плановете.
- Но Фарук каза….
- Фарук е още по-голям идиот и от теб.
Харват беше успял да се премеси с още няколко сантиметра вдясно и вече почти си бе осигурил чист изстрел, когато Калъчкъ изрева:
- Достатъчно! Стига вече игрички!
Харват се закова на място.
- Сега вече ми е ясно защо Фарук толкова настояваше да изпразним склада в Рияд - заключи Калъчкъ.
- Но вече е било твърде късно.
- Може би, но още не е късно за тези сгради тук. Всичко необходимо е под този покрив: болестта, антидотът, всичко.
- Кажи ми поне една причина да не убия и двама ви и да пратя на принц Абдула съболезнователна картичка?
Калъчкъ извади дистанционен детонатор от джоба си и отговори:
- Защото Фарук може да е посредствен разузнавателен агент, но е гений, когато става дума за експлозиви. Опасал е с жици цялата сграда - точно като склада в Рияд, но с три пъти повече С4. Или ще ни пуснеш да си тръгнем, или всички заедно отиваме в рая.
Харват го погледна и не кача нищо.
- Какво решаваш, Скот? Можем да поставим точка на всичко това и да де разделим мирно. Помисли. Не ставай глупав.
- Мисля да рискувам - отвърна Харват, като отпусна оръжието на около пет сантиметра и дръпна спусъка.
Изстрелите се забиха в коленните капачки на принц Хамал и той се свлече на металната решетка на платформата. След миг Харват отново вдигна цевта и като натисна спусъка още веднъж каза:
- Ако видиш Аллах, предай му поздрави от Скот Харват.
Докато безжизненото тяло на Калъчкъ се премяташе през парапета и падаше долу, ръката му изпусна дистанционния детонатор. Устройството издрънча върху металната платформа до принц Хамал, който се бе вкопчил в краката си, превит от болка. Смъртта със сигурност бе за предпочитане пред онова, което го очакваше, ако попаднеше ръцете на баща си. Познаваше достатъчно добре престолонаследника. Единствената причина Харват да не го убие беше, че баща му искаше да го направи собственоръчно.
