Хамал с усилие отдели ръце от кървавите си колене и се пресегна към детонатора, при което американецът стреля два пъти в лявото му бедро. Докато изкачваше с мълниеносна бързина стълбите до наблюдателната площадка, Харват извика:
- Само да мръднеш и с един милиметър, следващият ти куршум ще попадне в топките ти!
На Хамал му беше безразлично. Животът му и без това бе свършил. Протегна ръка и стигна до детонатора в очакване на пронизващата болка, която трябваше да усети от оловото в слабините си, но изстрел така и не последва. Вместо това усети тежестта на американеца върху гърба си.
Харват сграбчи китката на Хамал и я удари неколкократно в металната решетка, за да освободи детонатора. После търкулна принца по гръб, стисна го за гърлото и каза:
- Дадох дума пред баща ти да не те убивам, но друго не съм обещавал. Как планирахте да ликвидирате лидерите на уахабитите?
Хамал се насили да се изсмее и се изплю в лицето на Харват.
Агентът избърса буза в рамото си, опря дулото на картечния си пистолет в левия показалец на принца и повтори въпроса си:
- Как ще умрат?
Хамал отново се изплю в лицето му, Харват дръпна спусъка и отнесе пръста му.
Младежът се разкрещя, а американецът премести дулото и го опря в показалеца на дясната му ръка.
- Патроните ми са повече от частите на тялото ти, Хамал. Можем да прекараме тук цял ден и, вярвай ми, ще спазя обещанието си пред баща ти и ще запазя живота ти, но на теб ще ти се иска да си мъртъв.
Хамал отново го заплю, но Харват се сдържа и не гръмна пръста му. Вместо това продължи:
- Знаем, че хората ти ще се дегизират като гвардейци. Въпрос на време е да ги пипнем. Всеки в двореца ги издирва. В момента, в който някой от тях доближи уахабитите, всичко свършва.
Със скърцащи от болка зъби, Хамал отново събра сили да се усмихне.
- Нямате представа какво сме планирали. Не е нужно да доближаваме водачите.
- За какво говориш? - настоя Харват. - Кажи ми или ще ти гръмна и втория пръст.
- Твърде късно е. Никой с нищо не може да попречи.
Харват понечи да дръпне спусъка, но чу шум откъм производствената зона. Местните сили за сигурност бяха открили тунела и вече изкачаха през капака на пода. Хамал усети, че ще бъде спасен. Той погледна подигравателно Харват и отново се ухили въпреки състоянието си. Скот замахна със своя МР5 и халоса принца по лицето, при което му изби няколко зъба и го прати в несвяст. Точно в този момент първият от униформените служители се появи под платформата.
- Принц Хамал е тук горе - извика той на арабски. - Има нужда от лекарска помощ. После принц Абдула иска да бъде поставен под арест.
Двама от тях изтичаха нагоре по стълбите и Харват използва радиостанцията на единия, за да се свърже с някой от полицаите в комплекса, който да преведе Джилиън през тунела.
При пристигането си тя беше безкрайно изненадана от мащабите на онова, което откри - свръхмодерна, щателно херметизирана лаборатория, напълно оборудвана със съоръжения за обеззаразяване, която вероятно беше струвала десетки милиони долари. Който и да беше я изградил, явно знаеше, че ще се борави с нещо изключително смъртоносно.
След като облече един от защитните костюми и включи маркуча към кислородната бутилка, Джилиън мина през няколкото предверия и влезе в главната лаборатория. Харват я чакаше от другата страна на стъклото и двамата комуникираха чрез интерком, прикачен към костюма ѝ.
Не ѝ отне дълго време, за да открие онова, което търсеше. На рафтовете на един от лабораторните хладилници се мъдреха стотина примитивни черни шишенца, а в другия хладилник - близо десет пъти повече, само че виолетови. Бяха изработени от неизвестна за Джилиън сплав. Всичките подхождаха идеално на резбовия сандък с множество вътрешни отделения, който бяха открили в пещерите на Кол дьо ла Траверсет.
Като ги разгледа по-внимателно, тя видя, че черните шишенца бяха гравирани с изображението на страховитата кучешка глава с увити около нея усойници, докато виолетовите - с някакво чудновато растение или билка, която, изглежда е била част от комбинацията на ваксината антидот.
Съдейки по диаграмите, залепени за задната стена на лабораторията, Джилиън разбра, че и болестта, и ваксината са изключително силни и че от тях са нужни минимални количества, за да подействат. Нещо повече - водата, която Хамал бутилираше и продаваше, не беше от някакъв таен извор, а от общинската водопроводна мрежа на Мека.
Харват беше наясно, че от Съединените щати ще могат да изпратят на място специализиран екип за изолиране на сградата най-малко след един ден и мислите му веднага се насочиха към Ник Кампос. Кампос можеше да бъде на обекта до няколко часа и покрай работата си със звеното за нелегални лабораторий към Агенцията за борба с наркотиците щеше да помогне на Джилиън в съхранението на противоотровата до идването на американския екип. Обаждането до Ник обаче не беше най-неотложната задача в момента.
