Гьокхан Челик беше най-малко на седемдесет и пет години. Имаше тесни, тъмни очи и дълъг заострен нос, под който се мъдреха два реда ужасни зъби. Този човек бе лишен от всякаква брадичка и лицето му сякаш беше просто продължение на и без това слабата му като вейка шия.
Аломари знаеше, че въпреки външността си, Челик беше изключително интелигентен. Носеха се легенди, че е бил личен съветник на Скорпиона още по време на юношеските му години и че го е научил на всичко. С други думи, Челик не беше за подценяване.
Облечен в елегантния си ленен костюм, той можеше спокойно да мине за застаряващ гръцки бизнесмен, подранил за обичайния обяд с някой колега. Само че Челик не беше нито грък, нито беше излязъл на обикновен делови обяд. Той беше дошъл да бие шута на един от най-страховитите наемни убийци в света.
Възпитан в културната традиция на майка си, Аломари запита госта дали би желал нещо за пиене или ядене, преди да започнат.
Челик го погледна и отговори:
- Да не губим повече време, Халид. Знаеш защо съм тук.
- За да обсъдим последния учен.
- Не. Това вече не е предмет на разговор. Тук съм, за да те освободя от задълженията ти. Уволнен си.
- Уволнен?
- Разбира се, можеш да задържиш капарото от двеста и петдесет хиляди долара, но повече нищо няма да получиш.
- Но това не може да покрие дори първоначалните ми разходи.
- Много жалко. Знаеше каква е сделката, когато поемаше работата… Трябваше да се погрижиш за всички точки в списъка. Ти се провали.
Аломари беше се досетил, че това е причината Челик да иска среща, но верен на арабския си произход, започна безсмислен пазарлък в опит да спаси сделката.
- Договорът е анулиран. Окончателно - заяви Челик, постави възлестите си ръце на масата и се изправи. - Реших, че е редно да ти го съобщя лично.
Това не беше достатъчно, сега срещу него трябваше да седи самият Скорпион. Но Аломари се престори, че отминава великодушно обидата.
- Все още мога да довърша започнатото - каза той. - Има още време.
- Не, няма. Нещата излязоха далеч извън границите на възможностите ти.
- В какъв смисъл?
- В какъв смисъл ли! В смисъл, че ако бе действал по-живо, може би щеше да стигнеш до Токай, преди да се разприказва.
- Разприказвал ли се е? Пред кого?
- Точно това се налага да разберем. А сега не само трябва да го намерим и да го накараме да замълчи завинаги, но и да отстраним всеки, с когото е разговарял. Но това ще го свършим без твоя помощ. Считай се за щастливец, че няма да последваш съдбата му, въпреки твоята некадърност.
Аломари кипна и подсъзнателно се пресегна към пистолета си. Когато осъзна какво прави, се опита да се успокои. Не тук. Не сега. Трябва да стане другаде, без свидетели.
След като Гьокхан Челик излезе от таверната, Халид заключи, че Скорпиона бе допуснал фатална грешка и го беше подценил. Заради това Гьокхан Челик щеше да изгуби живота си.
Но трябваше да го направи така, че да изглежда като нещастен случай. Злополуките бяха специалност на убиеца от Ал Кайда.
Час по-късно гневът му донякъде се бе уталожил. Халид Аломари прекоси фоайето на един от най-шикозните хотели в Атина „Гранд Бретан“. Повдигаше му се не само от методите на работа на Скорпиона, но и от начина, по който се грижел или по-скоро не се грижеше за собствените си хора. Гьокхан Челик беше най-важният му помощник, а шефът му го оставяше всеки път да отсяда без охрана в един и същи хотелски апартамент в Атина.
- Как смееш?-възмути се Челик, когато Аломари нахлу в апартамента му и го повали на пода.
- Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за Емир Токай, най-вече с кого е говорил, преди да изчезне.
- Беше ти казано, че това вече не те засяга.
- Трябваше да ми платиш дължимото, Гьокхан.
- Не ти дължим нищо. Ти се провали.
- Сега ще трябва да платите далеч по-висока цена.
- Какво искаш да кажеш? Какво ще платим?
- И двамата сме наясно, че Емир Токай разполага с информация, която не искате да стигне до друг. Щом го открия, ще го продам на Скорпиона десетократно по-скъпо - отговори убиецът, забивайки крака си в хълбока на стареца. Костта изхрущя като сухи подпалки.
- Мъртъв си! - изрева Челик.
- Всички ще умрем - отвърна Аломари, - но не всеки от нас може да избере кога. Отговори ми на въпроса и ще те оставя жив. С кого е разговарял Емир, преди да изчезне?
Челик се изплю върху крачола на нападателя си.
- Мъртъв си. Чуваш ли? Знаеш ли какво ще ти стори Акреп?
Аломари изтръска плюнката от крачола си и каза:
- Отнехте ми с измама онова, което ми принадлежи по право.
- Да не би да очакваш просто да си тръгна с подвита опашка? Давам ти последна възможност да ми отговориш. Какво знаеш за Токай?
Челик му хвърли свиреп поглед.
- Трябваше да се сетиш, че няма да се откажа, Гъокхан. Оттук нататък ще става все по-зле. Ако не ми отговориш, ще стигна до дъщеря ти и внуците ти. Аз съм човек, който държи на думата си. Знаеш, че ще го направя. Дори това да отнеме следващите пет години от живота ми, няма да се спра, докато не ги убия по най-ужасния начин, който би могъл да си представиш.
Тялото на Челик потръпваше.
- Е, какво решаваш, Гьокхан?
