- Така е - съгласи се Джилиън. - Особено за западния ум, но може да се подложи на щателна проверка. Има много фундаменталисти, особено в Арабския свят, които са напълно обсебени от идеята да впрегнат мощта на древните биологични оръжия. Според тях, колкото по-старо е едно оръжие, толкова по-силен е джинът в него. Плашещото е, че са се вманиачили на тема древни оръжия и от десетилетия насам се впускат в експедиции в стил Индиана Джоунс.
- Ефектът Давид - констатира Харват.
- Именно - потвърди Джилиън. - Сценарий, според който един сравнително маловажен играч с достъп до необходимата технология е способен да нанесе тежки щети на много по-голям неприятел, който в нашия случай са враговете на радикалния ислям.
- Ако Емир и неговият екип не са разработели сами това нещо, как е възможно то да поразява само немюсюлмани? Преди две хиляди години още не е имало мюсюлмани.
- Не зная - отговори Джилиън. - За съжаление така и не вникнах достатъчно дълбоко в работата на Емир, за да разбера.
- Казахте, че има свидетелства отпреди повече от две хиляди години за биологично оръжие, подобно на това, за което говорим днес. Къде могат да бъдат намерени тези свидетелства?
- В книга наречена „Артхашастра“. Написана е в Индия през четвърти век преди новата ера и призовавала царете да загърбят съвестта си и свободно да прилагат чудовищни методи, за да си осигуряват победа срещу враговете. Освен това съдържа стотици рецепти за токсични оръжия, както и безброй указания за провеждане на безмилостни, нетрадиционни военни действия.
- Така ли сте помагали на Емир?
- Да, опирах се на познанията си по палеопатология - наука, занимаваща се с болестите в древността, за да му помогна да установи с какво си има работа.
- Върху това ли е смятал, че работи? Върху болест от древността?
- Имаше някои подозрения. До него бяха стигнали достатъчно слухове, че някои хора, свързани с института, са търсили древни биологични оръжия. Беше наясно, че има такава вероятност.
- А вие? - попита Харват. - Какво си мислехте вие?
- Дали съм мислила, че е възможно? Да, смятах, че има голяма вероятност. Всъщност в „Артхашастра“ имаме точно описание на този случай, когато мозъкът на жертвата се втечнява до черна слуз и излиза през ноздрите.
Харват бе заинтригуван, но зад всичко това усети едно „но“.
- Но?
- Но останалите симптоми, регистрирани в Асалаам - непоносимостта към светлина, вода и силни миризми, отвращението на пациента от собственото му отражение и тъй нататък - нищо от това не се вписва в картината.
- Дали екипът на Емир не е разработил някаква добавка?
Джилиън поклати отрицателно глава.
- От това, което зная, мога да съдя, че мистериозното оръжие е било открито и екипът на Емир е бил отговорен за пускането му в циркулация, а не за усъвършенстването или модифицирането му.
Този път Харват не се съгласи.
- Какво? - попита Джилиън.
- Трудно ми е да повярвам, че Емир не е знаел с какво си има работа.
- Според него самия, той и колегите му са били заблудени. Дали са им проби от оръжието, като са им казали, че това е разработка на Запада и че има голяма опасност да бъде използвано срещу мюсюлмани някъде по света. Не са имали представа, че е точно обратното. Емир Токай е порядъчен човек.
- Ако питате мен, това още не е доказано - отговори Харват.
- Между другото, какво са се надявали да получат в работата си с оръжието?
- Явно са търсели възможност за изкуствено заразяване с цел изграждане на резистентност. Екипът на Емир е трябвало да открие начин да защити мюсюлманите от оръжието
В ума на Харват проблесна мисъл.
- Тогава тази зараза не е била разработвана да убива немюсюлмани, а да покосява всеки, който не е ваксиниран срещу нея.
- Ваксинирането в строгия смисъл на думата може да не е същинският метод на действие - каза Джилиън, - но мислите в правилна посока.
- Какво още можете да ми кажете? Трябва да разбера повече особено за „Артхашастра“. Може би в книгата има отговор - формула или противоотрова, която можем да използваме.
- Това е много сложна книга.
Харват тъкмо щеше да възрази, че явно не е чак толкова сложна, щом група от побъркани учени фундаменталисти са открили начин да я дешифрират, когато телевизорът на бара отново прикова вниманието му. Няколко от редовните клиенти се бяха събрали пред екрана, за да изгледат последните новини около престрелката в „Харви Никълс“.
- Не мърдайте - каза той. - Връщам се веднага.
