Харват погледна към Джилиън, която просто кимна.
- И нищо друго не би могло да причини втечняване на мозъка и изтичането му през носа? - попита той.
- Нищо друго на този свят - потвърди Ванеса.
След като фактите попаднаха в мисловната почва на Харват, търсейки места, където могат да пуснат корени, той запита:
- Щом става дума за змийска отрова, защо не може да се използва някакъв вид противоотрова?
- Защото - поде Алън Уиткоум - не сме съвсем сигурни с какво си имаме работа. Погрешната употреба на противоотровата не само може да отложи оздравяването на пациента, но много често ускорява смъртта. За съжаление поради факта, че тази змия се среща рядко, не съществуват тестови комплекти или специални инструменти за убедително разпознаване на наличието на отрова от Azemiops feae. А няма и известна противоотрова.
Харват беше обезсърчен. Какъв смисъл имаше да обсъждат за каква отрова става въпрос, след като нямаше сигурен начин нито за разпознаването ѝ, нито за противодействие срещу нея.
- Не разбирам - каза той и погледна Алън. - Джилиън каза, че се е обърнала и към двама ви за помощ, защото е убедена, че произходът на болестта е древен. Щом не сте палеопатолози как с вашата преценка ще допринесе за изясняване на общата картина?
- Както спомена Джилиън, моята област е молекулярна биология, която обхваща както биофизиката, така и биохимията. Накратко, изучавам градивните елементи на живота по-конкретно, така наречената д-ДНК. В случай че се чудите буквата ,д“ отпред означава древна. Много колеги, работещи в моята област, предпочитат да я наричат молекулярна археология. Виждате ли, много дълго официална наука не виждаше необходимост от нашата експертиза при изучаването на човешките останки. Общо установеното виждане бе, че разпадането на ДНК се случва в рамките на часове или дни след смъртта на индивида. Нещата обаче се промениха в наша полза в началото на осемдесетте, когато група учени докладваха, че са открили значително количество използваема генетична информация в египетска мумия на възраст четири хилядолетия Няколко години по-късно бе изобретен методът ПВР или полимеразната верижна реакция, и voila - така се роди молекулярната археология. Оттогава насам е възможно да се екстраполира множество данни от минимални следи от ДНК.
- Колко минимални?
- Теоретично е необходима една-единствена молекула. И имаме положителен резултат.
- Като в “Джурасик парк“ ли? - попита Харват, леко засрамен, че приносът му към разговора се свежда до препратка към поп културата. Не че някой би го упрекнал за сравнението. Понятията, които дискутираха, бяха доста трудни за разбиране.
- ,,Джурасик парк‘‘ е увлекателна история, но излиза далеч извън границите на правдоподобността. Според данните, с които разполагаме, ДНК вероятно не може да издържи много повече от десет хиляди, да не говорим за сто хиляди години. Така че идеята, че може да се открие използваема ДНК у комар, живял шестдесет и пет хиляди години, само буди смях у научната общност.
- Значи, не би могло да се и извърши клониране в стил “Джурасик парк”.
- Няма как да знаем със сигурност. Щом изолираме ДНК, която е на възраст от порядъка на десет до петнадесет хиляди години, науката би могла, подчертавам, би могла да възвърне към живот видове от плейстоцена, но няма да е лесно. Отличен пример за най-добре съхранени плейстоценски видове, открити, са вълнестите мамути. В техния случай обаче сме получили единствено къси нишки на митохондриална ДНК, а не ядрената ДНК, необходима за клонирането. Клонирането е доста сложна работа и се радвам, че не се занимавам с него.
Ванеса усети, че Харват все още не е разбрал напълно каква е специалността на господин Уиткоум, затова реши да хвърли повече светлина:
- Поради липсата на по-подходящо обяснение, онова, което върши Алън, е да се вслушва внимателно в много древна ДНК. Тя му говори.
- Като във филма “Повелителят на конете“ - пошегува се Джилиън.
Ванеса кимна и се усмихна.
- Древната ДНК може да ни каже много неща за живота на хората, за хранителните им навици, и което е по-важно, за начина, по който са умрели. Това е основната област на проучвания на Алън - строежът на древните болести на молекулярно ниво. Изучавайки как органичната структура на болестите се е променяла във времето, можем да разберем по-добре как да противодействаме и може би дори как да победим днешните болести.
- Например - вмъкна Алън - съвсем наскоро научихме, че епидемията от едра шарка през средните векове - обърнете внимание, не чумата, а едрата шарка - е оставила поколения хора с рядък генетичен дефект, който ги защитава от инфектиране с ХИВ - вирусът, който причинява СПИН. По наши приблизителни изчисления, около един процент от потомците северноевропейците са фактически имунизирани срещу ХИВ. И от този един процент най-добре защитени са шведите. Средните векове не могат да се нарекат древна история, но точно тази част от науката влиза в моето поле на действие.
