Още щом си легна, Харват започна да се пита в какво се е забъркал. Цялата тази научна терминология, която все още се въртеше в главата му, го караше да мисли, че се е нагърбил с непосилна задача, и да се съмнява дали ще успее да доведе вещата докрай. Някъде периферно в съзнанието му го терзаеше непознато чувство на несигурност. Чудеше се какъв ли ще бъде животът му, ако бъде принуден да подаде оставка и да прекара остатъка от дните си като презрения свръхагресивен американски агент, пребил безпомощния иракчанин на пазара Ал Карим
Дишането му беше затруднено. Дали това не бе пристъп на паника? Каквото и да беше никак не му се нравеше. Караше го да се чувства слаб.
Със силата на волята той пренасочи ума си към нещо друго - нещо, върху което можеше да фокусира енергията си. Щом го направи, в съзнанието му веднага изплува лицето на Тимъти Рейбърн и известно време Харват се мъчеше да разбере какво е участието на бившия агент във всичко това. Скоро то бе изместено от лицето на Халид Аломари и когато най-после изтощен започна да потъва в бездънния мрак на съня, въображението му обрисува с ярки краски как убива и двамата. Възможно най-бавно и мъчително.
Малкият кабинет на третия стаж много приличаше на самата Ванеса Уиткоум - компактен, спретнат и идеално организиран. Големият зарешетен прозорец зад бюрото, през който обикновено в стаята струеше слънчева светлина, този път обрамчваше плътни черни облаци, заплашващи да изсипят поредния порой. Всеки сантиметър от стените беше покрит с книжни лавици. Ниската пластмасова маса, на която обикновено лежаха още книги, беше разчистена и оставена в средата на кабинета заедно с два стола, донесени от близката аудитория. Върху нея бяха подредени две спретнати купчини от материали, увенчани с лепящи бележки - едната за Харват, а другата - за Джилиън. Освен това Ванеса им беше осигурила бележници, химикалки и два яркозелени маркера.
Тримата не губиха много време в празни приказки. Ванеса беше седнала пред компютъра си, а Харват веднага се зае с първата статия в своята купчина. Беше откъс от „Артхашастра“, в който се описваха конкретни начини за поразяване на врага. Фокусът падаше върху множество рецепти за прахове и мазила, приготвени от животни, минерали, растения и насекоми, които можеха да причинят слепота, лудост, страдания и незабавна или продължителна смърт. Имаше и описание на магически дим, който можел да убива всички форми на живот, където го отвеел вятърът. Но най-интересно за Харват беше хрумването със смъртоносните отрови да се заразяват стоки като подправки или дрехи, които после тайно да се изпратят на врага. Той знаеше, че британците са прибягвали до този метод, когато са раздавали на американските индианци одеяла и носни кърпи, заразени с едра шарка, и си го отбеляза в тефтера.
Имаше и преглед на пиесата на Софокъл ,,Филоктет”, в която Херкулес загива от наметка, напоена с отровата на Лернейската хидра, страдайки от множество симптоми, подобни на тези на едрата шарка. Не само древните гърци са знаели, че облеклото и личните вещи биха могли да разпространяват болести, но и цивилизациите от древен Шумер, приблизително около 1770 година преди новата ера.
После Харват се запозна с думата “фомити” - термин, използван от съвременните епидемиолози и включващ вещи като дрехи, спално бельо, чаши и четки за зъби, които имат свойството да подслоняват инфекциозни патогени. Оказа се, че законите, забраняващи на гражданите да влизат в контакт с вещи на заразени хора, датират от преди четири хиляди години. Скот се зачуди дали някакъв вид фомит не стои в основата на заразяването на немюсюлманското население на Асалаам.
Статиите, които Ванеса му беше принтирала, съдържаха описания и на други гениални опити за инфектиране на неприятеля, като например принуждаването му да лагерува или премине през заразени блата или използването на “отровни девици” - изкусителки с леснопреносими инфекции, изпратени да ликвидират военачалници като Александър Велики.
Точно както Алън беше споменал, в материалите се описваше и отравянето на провизиите от храна и вода на неприятеля. Тъй като не му достигаше информация за това как и с какво са били заразени жертвите, Харват знаеше, че единственият начин да се стигне до истината беше с Джилиън да открият кой е похитил Емир Токай. В този момент му се струваше, че турският е единственият, който би могъл да разплете загадката.
Друга статия даваше подробности за това как хирурзите и учените в древния свят, подобно на съвременните си колеги, са бързали да се осведомят за напредъка в развитието на биологичните оръжия. Постоянно са се опитвали да откриват и разработват нови противоотрови, лекове и ваксини срещу широка гама от отрови и токсини, използвани срещу техните войници и съграждани.
