Дейвидсън кимна.
- А пурпурните камъни, използвани за телата на змиите? Те какви са?
- Аметисти - обясни Дейвидсън.
- Интересно - каза Джилиън. - Има ли някаква конкретна причина за избора на аметиста?
- И аз размишлявах върху това и направих някои проучвания. Като повечето камъни аметистите имат дълга митологична история. Да Винчи е бил убеден, че те притежават изключителни сили, сред които и способността да разсейват лошите мисли и да стимулират интелигентността.
- Но тук става дума за период, предхождащ с много столетия на Да Винчи - намеси се Харват.
- Така е - съгласи се Дейвидсън. - Точно затова потърсих най-ранния източник на сведения за аметистите като камъни със специални сили. Все пак за древните армии не е било необичайно да използват талисмани, които да им дават някакво преимущество на бойното поле.
Джилиън нетърпеливо подкани жената да продължи разказа си.
- Очевидно сте открили някаква връзка?
- В известен смисъл. Според древногръцката митология богът на виното Дионисий е бил оскърбен от един смъртен и се е заклел, че ще си отмъсти на следващия, когото срещне по пътя си. Това била красива млада девойка на име Аметист, която отивала да отдаде почитта си на богинята на лова Артемида. Дионисий призовал няколко тигъра и ги пуснал срещу момичето, но за да предпази Аметист от ноктите на хищниците, Артемида я превърнала в чист кристал. Щом зърнал прекрасната кристална фигура, Дионисий съжалил за стореното и заплакал с винени сълзи, които я обагрили в тъмен нюанс на виолетовото. Оттогава се смята, че аметистът притежава силни защитни свойства. Очевидно, както разказва самият мит, камъкът може да те предпази дори от гнева на боговете.
- Доколкото картагенците са поддържали близки контакти с древните гърци, сигурно са познавали този мит? - попита Харват.
- Много е вероятно - отвърна Дейвидсън. - Известно е, че огромен брой религиозни практики в древния свят са били заимствани от гърците.
- Имате ли представа какъв е произходът на конкретно на тези аметисти? - продължи с въпросите си Харват, разглеждайки отблизо един от нагръдниците.
- Много от нашите съвременници първо биха се сетили за Южна Америка. За страни като Бразилия, Уругвай, Боливия и Аржентина. Но повечето аметисти в древността са били превозвани от Африка.
”Още една африканска връзка”, помисли си Харват, въпреки че вече нямаше нужда да се убеждава, че артефактите имат отношение към Ханибал.
- А камъните, използвани за змийските глави?
- Най-обикновени млечни опали. Намират се навсякъде по света.
- Носят ли някакво скрито значение?
- Не зная, въпреки че със сигурност не са били използвани като талисмани.
Харват поднесе нагръдника, който държеше, към светлината.
- Защо?
- Аметистите - обясни Дейвидсън са на почит заради закрилата, която предоставят. Но опалите традиционно се свързват с лошия късмет. Съчетанието на двата камъка като че ли носи смесено послание: „Закриляй ме, но ми донеси лош късмет.“
- Или от гледна точка на воюващия - предложи Джилиън. - комбинацията би могла да означава: „Закрилян ме от лошия късмет, който нося на врага си.“
Дейвидсън замислено отпусна нагръдника.
- Това също е възможно, но ако това са усойници от вида Azemiops feae, защо картагенците изобщо са ги изобразили на нагръдниците си? С каква цел? Съпругът ми каза, че това е източноазиатска змия. Армиите от Средиземноморнсто не би трябвало изобщо да са я виждали, камо ли да са знаели, че отровата ѝ е смъртоносна. Ако предназначението на тези нагръдници е било да окажат психологическо въздействие, защо върху тях не са били изобразени кобри, които също са всявали страх и са били далеч по-известни? Нещо повече - тъй като наистина най-вероятно става дума за картагенците, има и други свирепи създания от тяхната част на света, които биха били по-подходящи. Защо не са използвали например крокодили, носорози и дори лъвове?
- Ако това наистина са изображения на Azemiops feae - отвърна Джилиън, - то тези змии са имали особено значение за хората, които са носили нагръдниците.
- Ще трябва да се съглася с вас - каза Дейвидсън. - Но защо?
Джилиън вдигна очи от масата и улови изражението на Харват. Време беше да стигнат до същината.
- Доктор Дейвидсън, трябва да ни кажете кой ви е изпратил тези артефакти - заяви Джилиън.
- Защо? - попита жената с недоверие.
- Защото от това може да зависи животът на много хора - отговори Харват.
- От какво? От една маса, претрупана с бойни реликви на повече от две хиляди години?
- Нещата отиват доста по-далеч от бойните реликви - намеси се Джилиън.
- По какъв начин?
- Не можем ла споделим това с вас.
- Господин Герин - обърна се Дейвидсън към Харват с измисленото му име, - не подценявайте интелигентността ми. Животът на човешките същества, който би могъл да е свързан работата ми тук, отдавна е приключил. Ако ми посочите истинската причина за нашия разговор, може би бихме могли да си помогнем взаимно. Да не намеквате, че тези реликви са свързани с някакво престъпление? Ако е така, бих искала да зная как уважаван палеопаталог като Ванеса Уиткоум се вписва в цялата тази история…
