- Предполагам, че не сте повредили нищо. От всичко, което бихте могъл да изберете, вие се спряхте на най-здравата реликва. Невероятен предмет. Според нашите изследвания главата на чука е била изкована от метали, добити в Северна Африка, а дръжката му, колкото и невероятно да звучи, е издялана от индийски тик - най-твърдата дървесина, позната на човечеството.
- Защо да е невероятно?
- Защото отнесохме този предмет към трети век преди новата ера, а се смята, че Гърция е била единствената пресечна точка на тези две цивилизации. Няма данни, че Индия и Северна Африка са поддържали преки търговски отношения.
- Дали древните гърци са търгували със северноафрикански метали или индийски тик? - попита Джилиън.
- Не мога да твърдя, че съм експерт в която и да било от двете култури - отвърна Дейвидсън. - Това е извън моята компетенция. Познанията ми са в областта на средновековните оръжия, но предполагам, че всичко е възможно. Колкото е оцеляло от древния свят до наши дни, толкова е и изгубено.
Джилиън кимна в знак на съгласие, а Харват тръгна покрай масата и се поинтересува:
- Вашето изследване върху всички тези предмети ли е?
- Да. Според нашия клиент всичките са били открити в едно находище.
- И къде именно?
- Не знаем - отговори Дейвидсън.
- Така ли? - каза Харват с известен скиптизъм. - И защо?
- Клиентът не иска да разкрие тази информация.
- Това със сигурност не ви улеснява - каза Джилиън подкупващо.
- Никак даже - отвърна Дейвидсън. - Всъщност това много ни затруднява. Но в някои случаи подобни предмети са били в семействата на клиентите ни от поколения и има вероятност те просто да не знаят какъв е действителният им произход.
,,А има и голяма вероятност доста от артефактите, които донасят, да са свързани с престъпния свят и техните собственици да дават възможно най-малка информация, за да не попаднат в полезрението на властите”, помисли си Харват. Беше проучил престижната британска аукционна къща, преди да пристигне в Париж, на един обществен интернет - терминал на летище Нюкасъл. Оказа се, че през годините “Сотбис” са били замесени в многобройни скандали, свързани с продажбата на крадени предмети, така че изобщо не бяха наивници. Аукционната къща обаче си беше изградила репутация, че гарантира анонимността на клиентите си на всяка цена. Нямаше да му е приятно, но ако се наложеше, щеше да притисне Моли Дейвидсън. За момента обаче той искаше да узнае повече за нейните проучвания и какво беше успяла да открие.
- В имейла ви доктор Уиткоум споменавате, че според вас нагръдниците са произведени в Картаген към трети век преди новата ера. Защо смятате така?
- Материалите, използвани за изработка на нагръдниците, могат да бъдат отнесени към този период - отвърна Дейвидсън. - Освен това и другите артефакти, открити заедно с тях, ме карат да мисля в тази посока.
- В смисъл?
- Има монети от Иберийския полуостров, глави на копия от древен Египет, глави на стрели от Галия, та дори и стреме на нумидийски конник. Истински миш - маш. Ако съдя по оръжията и снаряжението, хипотезата ми е, че тази сбирка е принадлежала или на военно подразделение, което е пътувало надлъж и нашир по древния свят, в района на Средиземноморието, или….
- …е дошла от армия, съставена предимно от наемници от Средиземноморието и околните територии - довърши Харват. - Като армията на Ханибал.
- Не знаех, че войниците на Ханибал са били наемни - учуди се Джилиън.
- Според една от статиите, които Ванеса ми предостави, мнозинството от картагенците са били търговци - обясни Харват. - Не е имало нужда да поддържат голяма армия в готовност, щом като са можели да наемат най-добрите при необходимост.
- Което би могло да обясни присъствието на нумидийския конник - добави Дейвидсън. - Те са били считани за едни от най-добрите ездачи на своето време.
- Обикновено всяко семейство в Картаген - продължи Харват - е посвещавало поне един от синовете си на пожизнена военна кариера. Подобно на Ханибал, тези мъже са били изключително добре подготвени. Именно те са предвождали армията от наемници на Картаген.
Доктор Дейвидсън видя, че Харват се приближава до нагръдниците.
- А какво можете да ни кажете за тези предмети? - попита той.
- Не колкото би ви се искало - отвърна Дейвидсън. - Надявах се да ми помогнете точно за тях. Според това, което ми каза моят съпруг, колегата ви от университета Дърам смята, че змиите са изображения на усойницата Azemiops feae?
- Имат много прилики с нея - отговори Харват, - но както и вие самата, и ние в известна степен търсим отговорите слепешката. Какво друго можете да ни кажете?
Дейвидсън извади от джоба си чифт бели памучни ръкавици и ги нахлузи на ръцете си, преди да поеме снаряжението.
- Всеки от нагръдниците е образец на изключително майсторство, особено за трети век преди новата ера. Древните гърци са били едни от най-умелите оръжейници през този период, но това надминава което и да е от техните изделия. На базата на металургичните изследвания установихме, че металът е добит някъде в Северна Африка.
- Точно както и бойният чук - вметна Харват.
