Кой знае защо хората винаги стигаха до този извод, щом видеха Харват до привлекателна жена. Той нямаше представа каква е причината. Сигурно видът му даваше признаци, че от него ще излезе съвършеният семеен мъж. Той обаче бе разбрал по трудния начин, че на този етап от живота съдбата не му беше отредила нито брак, нито каквато и да е друга смислена връзка.
- Не, не сме на меден месец. Дойдохме, за да се катерим. Чухме добри думи за вашия хотел.
- Наистина ли? - учуди се жената, като погледна надолу и поизглади с ръце гънките на престилката си. - Тук вече не идват много гости. Не и откакто Бернар изчезна.
- Бернар вашият съпруг ли е? - попита Джилиън, като се обърна към фотографиите. - Той ли е на всички тези снимки?
- Да - отговори жената, насилвайки се да се усмихне. - Гостите ни казаха, че отсядат тук заради три неща: Бернар, катеренето и готварските ми умения - точно в този ред.
- Изглежда, е бил необикновен човек.
- Така е. Всички го обичаха.
- Какво се случи? - попита Харват. - Ако не възразявате, че питам.
- Бернар замина на експедиция в планината преди около година и така и не се върна.
В ъгълчетата на старческите очи проблеснаха сълзи, но тя извади една кърпичка от ръкава си и бързо ги попи с нея.
- Много съжалявам за загубата ви - отрони Джилиън.
- Точно така искаше да завърши пътя му - отвърна жената, - но не сте дошли тук, за да слушате тъжните истории на една старица. Тук сте, за да наемете стая. Имам една свободна. Нощувката е петдесет евро. Надявам се, не ви се вижда твърде скъпо…
- Не - прекъсна я Харват с усмивка. - Цената ни устройва.
- Но ще имаме нужда от две стаи, ако е възможно - допълни Джилиън.
” Определено не сме на меден месец”, помисли си той.
Харват разопакова малкия си багаж и слезе долу за вечеря. В трапезарията беше подредена малка маса и Мари, която не беше очаквала гости, се извини, че има само яхния. Харват нямаше нищо против. Навън температурата беше спаднала под нулата, а и според прогнозите времето щеше да се влошава. Една топла яхния щеше да им дойде много добре. Всъщност вечерта беше идеална за камина, хубава книга и голяма чаша бърбън, но той беше наясно, че нищо от това не му се полага.
Докато се хранеха, Мари им разказа, че съпругът ѝ Бернар е нарекъл хотела ,, Мечата кожа” заради френската поговорка: ,, Не се опитвай да продадеш кожата на мечката, преди да си я убил”. Тя говореше с нежност за него, как израснал в Ристола и още щом проходил се научил да се катери. Връх Монвизо и околните възвишения, долини и клисури били неговата страст. Съселяните му се шегували, че тялото му е от планински гранит и че по вените му тече глетчерна вода.
Все още никой не можел да повярва, че не се е завърнал от експедицията. Мари Лавоан също.
Без Бернар хотелът започнал да запада. Приживе съпругът ѝ - личност, голяма като самия живот - бил двигателят на всичко. Организирал и предвождал най-добрите алпийски и туристически групи в областта. Когато изчезнал, дори най-лоялните клиенти започнали да се пренасочват към други гидове и хотели, в които да отсядат. Изчезването на Бернар възвестило края на една цяла ера. Беше очевидно, че Мари Лавоан претърпява мъчителен период както в емоционално, така и във финансово отношение. Макар да предусещаше, че няма да е лесно, Харват реши, че е време да обяви за какво са дошли.
- Мари, трябва да ви попитаме за един от гостите ви.
- Някой от моите гости? Кой?
- За Елиът Бърнам. Американец.
Лавоан извъртя поглед към тавана, сякаш се мъчеше да си припомни името, и после отново спря очи върху Харват.
- Съжалявам, но при нас отсядаха повече европейци, отколкото американци. Не бе трябвало да ме затрудни, но наистина не мога да си спомня.
Беше ясно, че Мари Лавоан го лъже.
- Мари, този човек е много опасен. Заради него умряха хора.
Когато чу това, у нея настъпи внезапна промяна. Мари се напрегна и дори Джилиън забеляза, че бръчките по лицето и се опънаха. Дребните ръце на старицата притеснено заусукваха кърпичката в скута ѝ.
- Кои сте вие? Защо ми задавате тези въпроси?
Джилиън обгърна с длани ръцете на вдовицата и се опита да я успокои.
- Мари, ,,Сотбис” е трябвало да установят автентичността на редица антични предмети с цел продажба. Защо вашето име фигурира като техен собственик заедно с това на Елиът Бърнам?
- Нямам представа.
Отново издайническото изражение. Този път още по-отчетливо. Мари Лавоан не я биваше да лъже. Личеше си, че е на ръба да разкрие картите си.
- Мари, личи ви, че знаете за кого говорим.
Очите и отново се насълзиха.
- Защо ви е да тормозите една самотна старица?
- А на вас защо ви е да защитавате убиец?
- Не защитавам никого.
- Защитавате мъжа, който се представя като Елиът Бърнам - каза Харват, повишавайки тон, за да ѝ окаже по-голям натиск.
Виждаше, че е почти готова да проговори. Искаше да се разкрие. Вината я ядеше отвътре. Признанието беше на върха на езика ѝ.
